Епопеята, наречена строителство на автомагистрала „Тракия“ (Статия)

В наши дни често казваме, че България е страна на абсурдите. Дали това твърдение е вярно или е по-скоро плод на така типичния за българите негативизъм, е трудно да се определи, но именно благодарение на един абсурд, продължил близо 40 години, строителството на автомагистрала намира място на страниците на историческа книга като тази. Това се дължи на факта, че  изграждането на аутобана се превърна в неразривна част от нашата история в последните 40 години и по един необичаен начин отразяваше случващото се в държавата ни. За този времеви период България премина от един политически строй в друг, смени 15 министър-председателя и намали населението си с 1 363 201 човека. Именно заради продължителността на този строеж той може да бъде окачествен и като абсурден, защото докато ние градяхме 360 километровата си магистрала в рамките на 40 години, други държави като Хърватия например, успяха само за 20 години да построят над 1000 километра магистрали.Решението за изграждане на първата автомагистрала у нас е взето през далечната 1964 година. Строителството й трябва да бъде част от проекта за голям магистрален пръстен, включващ още магистралите „Хемус“ и „Черно море“, благодарение на който връзките между столицата и останалите големи градове в България да се улеснят значително. Реализацията му стартира с изграждането на пътните отсечки София-Ихтиман (част от автомагистрала „Тракия) и Девня-Варна (част от автомагистрала „Хемус“). Това се случва обаче чак през 1973 година или с други думи цели 9 години след появата на идейния проект. След нови 10 години жителите на двата най-големи български града – София и Пловдив вече се радват на
високоскоростен път помежду си. Така приключва първата част от строежа на автомагистрала „Тракия“, който отнема цели 12 години и като че ли орисва аутобана да продължи да се строи с подобни бавни темпове и през следващите десетилетия.Следва тъмен период за развитието на магистралата. В България настъпват сериозни промени, свързани с края на комунистическия режим и началото на така наречения преход към демократично общество. На фона на динамичните събития в политическия, икономически и социален живот, строежът на магистрала „Тракия“ остава някак на заден план. Чак през 1995 година тогавашният министър-председател Жан Виденов открива нови 32 километра от Пловдив до Оризово, с които общата дължина на магистралата става 165 километра. По-интересното е, че между 1995 година и 2001, когато е следващото разширение на аутобана, са изградени точно…4 километра. С други думи за 28 години България може да се похвали, че е изградила малко над 150 километра от автомагистрала „Тракия“, което прави точно по 6 километра магистрален път на година.Следва ерата на лотовете, които са общо 5 (Оризово – Стара Загора, Стара Загора – Нова Загора, Нова Загора – Ямбол, Ямбол – Карнобат и Карнобат – Бургас). Най-дълъг от тях е Ямбол – Карнобат с неговите почти 50 километра, въпреки което успява да бъде изграден сравнително бързо. Първата копка е направена на 3-ти септември 2010 година, а на 15 юли 2013 година, той е официално завършен, с което и цялата магистрала. Всички останали лотове са построени в периода 2007 – 2013 година, което прави тези 6 години най-благодатните за развитието на автомагистралата. Днес тя има общо 28 изхода, които я

свързват с някои от най-големите и важни от икономическо отношение градове за България – София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, а със завършването й общата дължина на магистралите в България достигна малко над 602 километра. По трасето на магистралата има само един тунел – Траянови врата, който е с дължина от 740 метра и е завършен през средата на 70-те години.Друг любопитен факт от историята на „Тракия“ е, че от пълното отваряне на Лот 1 през октомври 2007 г. до юни 2010 г. маркировката на всички километри след 184-тия е сгрешена. Причината е, че са използвани проектните маркировки в последните няколко километра и поради тази причина след 184-ти километър следва направо 187-ми километър. Все пак през 2010 тази неточност е отстранена.
Със сигурност датата 15 юли 2013 година ще остане в българската история. Тя слага край на една сага, продължила 40 години и надживяла не един и двама политици. Важното е, че в крайна сметка, през 2013 година българите си отдъхнаха с облекчение, след като като 360-километровата мечта на няколко поколения стана факт. Простата аритметика показва, че изграждането на тази мечта е напредвало с 25 метра на ден, което го превръща в най-продължителния строеж в новата история на България.
Източник  „Българската история в 100 събития“/bulgarian-history.org  Препечатано от www.socbg.com

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉