Как Генерал Кирил Косев прекръстил офицерите..(Статия)

(oт ляво на дясно): акад. Ангел Балевски, майор Георги Иванов,
неизвестен генерал от ВВС, ген. Добри Джуров,
ст. лейт. Александър Александров и ген. Кирил Косев

Пълководецът върнал Жельо Желев на работа в София, а после президентът го разжалвал на редник

В двора на Школата за запасни офицери в Плевен щъкат насам натам офицери с две контри на бузите и зачервени от служебна превъзбуда. Командири от цялата страна с по три тежки звезди на раменете  тихичко коментират: за какво ни викат? Никой няма отговор на този страховит въпрос. Всеки върти лентата назад и се мъчи да си спомни къде и за какво е стъпил на криво. Коментират, а очите им все в портала. А там плавно влиза черна волга с червени номера. Леко изхриптяват спирачки, петдесет чифта очи се впиват в първата седалка. Вратата се отваря, подават се първо огнени лампази, проблясват сърмени пагони с три звезди. Другари, офицери!

Униформените другари замръзват,

защото пред тях е заместник - министърът на отбраната генерал –полковник Кирил Косев.
Горе-долу такава е била картината, която описва отдавна пенсионирания полковник Върбан Атанасов:
”Тогава бях все още напет майор и два дни преди срещата ме натовариха с отговорна задача – да подготвя залата, в която ще се състои срещата на генерал Косев с отговорни офицери от страната. Дадоха ми десетина школници и се започна търкане и миене. Всичко лъщеше, само дето не рендосахме наново дюшемето, припомня си пенсионерът. Какво им е говорил генералът, само те си знаят, но след това той провел с всеки среща на четири очи. От стаята му излизаха позачервени полковници и объркваха накъде да вървят.”

Първи при него влиза

генерал-майор Динчо Дупенов – партизанин, участник във войната, способен военачалник...и вуйчо на Иван Гарелов. Генерале, честито, казал му Косев, вие вече не сте Дупенов, а Велев! Така се говореше в Школата, уточнява нашият източник. А и още на първото партийно събрание накратко ни запознаха с височайшата визита на зам.-министъра: имало е нарочна заповед на Добри Джуров, естествено съгласувана със Секретариата на ЦК на БКП и лично с Тодор Живков, да се сменят офицерски фамилии, които предизвикват двусмислици и насмешка. С тази задача бил натоварен най-престижният от ръководството на министерството – генерал-полковник Кирил Косев, легендарен командир на Горнооряховския партизански отряд, командващ Трета армия, а сега и заместник по бойната подготовка на Добри Джуров. Решено било преименуването да започне от висшия състав – командири на дивизии, на полкове и поделения. Те пък от своя страна ще продължат покръстването на места.
Затова били събрани по спешност в школата, а генерал Косев

трябвало лично да говори с всеки.

 Влиза един и рапортува: Другарю генерал, полковник Келешев се явява по ваша заповед! Косев го поглежда и пита: какво е бащиното ти име? Христов, другарю генерал! От днес сте вече полковник Христов! И така  при него влизат полковници с фамилии Куртаков, Бърборков, Чутурков, Юрганчев, Колипатков, Катъров, Сланинков...А излизат Иванов, Георгиев, Асенов, Петров, Христов... Сигурно, като се прибрали по частите, е имало конфузии, ама с времето се свиква...Пък и те трябвало на място да проведат униформеният възродителен процес с младшите офицери и старшини. Тази история се разиграва в началото на 1969 г.
Преименуването на офицерите е било само една нежна увертюра към следващата възродителна кампания в армията. През юли 1970 година Секретариата на ЦК на БКП взема решение за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите с мохамедански имена.

Кампанията започва в началото на 1971-а

 и трае до края на 1972 г. Целта е „да се вземат всички мерки в непродължителен период от всички офицери, сержанти и волнонаемни служители, които произхождат от семейства с мохамеданска вяра, да приемат български имена. При уволнението всеки войник трябва да напусне казармата с българско име.” Толкова. Кампанията приключва успешно, според докладните записки, но взема 11 жертви. Как и при какви обстоятелства, а най-вероятно са самоубийства, може само да се гадае, защото всички документи са унищожени.
Преименуването в армията пряко са ръководи от Главно политическо управление, чийто началник вече е... генерал-полковник Кирил Косев. Той не е от лесните и често си е отпускал езика да критикува. Според негови признания са го пратили в девета глуха – политическото управление, защото така го лишават от пряка власт в армията. Като командващ армия мога да вдигна на крак 3 дивизии, а като шеф на ГПУ – нито един войник, признава Косев. Заради критики лично Тодор Живков го е викал три пъти на разговор, който е приключвал с обобщението: Косев, прекаляваш!

Чашата преляла напълно

през 1984 г. и Добри Джуров го уволнява: „За 30 минути да напуснеш министерството, иначе ще те арестувам”, отсякъл мустакатият министър. Тегобите на Кирил Косев не свършват. През  1992 година президентът Жельо Желев го разжалва на редник за „деяния, граничещи с престъпления”. „С Желев се запознах в дома на неговия тъст бай Иван Маринов – най-големия комунист в Бургаски окръг. Той е от с. Грозден, Сунгурларско. За неговата дъщеря Маринка бе женен Желю Желев. Всички я знаят като Мария, но в кръщелното е записана Маринка. В началото на 70-те години ходатайствах чрез акад. Тодор Павлов до Тодор Живков да назначат Желев в Комитета за култура при Людмила Живкова.”, разказва в късните си мемоари Кирил Косев.
Така е – животът е пъстър с парадокси.

Стефан СЕВЕРИН
Вестник „Златна възраст”

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉