13:28
На 10 януари мобилизационният полк беше вдигнат по тревога в 4 ч. сутринта. Всички се качихме на камионите с прикачени към тях оръдия и миномети – полкът беше артилерийски, но двигателите не можеха да запалят поради студа. С манивели и бутане те заработиха и се отправихме към Бухово за провеждане на занятие по разгръщане на бойната техника и учебни стрелби.
Към 6 ч. заваля обилен сняг, пътищата бързо се заличиха, но камионите бяха с тройно предаване и напредвахме. Към 11 ч. стигнахме в околностите на Бухово и започнахме да строим бараки от сглобяеми елементи, което беше част от занятието. Не беше трудно и към 14 ч. те бяха готови. Едва тогава за първи път през деня ядохме, защото не бяхме закусвали и обядвали. А снегът продължаваше да вали и беше все така студено. Въпреки това занятието бе в пълен ход и до вечерта разположихме мишените, за да започнем стрелба на следващия ден. Изненадващо пак ни събудиха в 4 ч. сутринта. Когато се строихме, ни казаха, че на хижа Мургаш има бедстващи хора и се налага за разчистим пътя до там, а и да им занесем храна. А то даже не се знаеше къде е пътят – всичко беше затрупано с повече от половин метър сняг.Дойде някакъв горски, който познавал местността и щял да ни указва посоката. Той тръгна пред нас и започна да забива жалони в снега, а ние с лопати проправяхме пътя. Оказа се, че до хижата има 16 км. Отначало напредвахме доста успешно, но колкото повече навлизахме в планината, снегът ставаше по-дебел и стигна до метър, което много ни затрудни. Към 12 ч. стигнахме до 6-ия километър, което означаваше, че до хижата остават още 10. С такова темпо и до вечерта нямаше да се доберем до нея. Тогава командирът на полка нареди да се докара едно оръдие, с което да стреляме в преспите. Рузултатът се оказа отчайващ – от взривовете от баирите започнаха да се свличат малки снежни лавини. Опитахме се да си проправим път с камионите с тройно предаване, но и те забуксуваха. Явно трябваше да разчитаме само на лопатите.
Все пак, към 18 ч. стигнахме до хижата. Очаквахме да видим там бедстващи хора, но такива не се появиха и решихме, че това е измислена обстановка, като част от занятието.Настаниха ни в хижата да пренощуваме. Ние бяхме 120 души, а в нея имаше места за 50. Изтощени и премръзнали налягахме на пода – добре че имаше дърва и печките бумтяха. Така и нямаше да разберем кого сме спасявали, ако през нощта не беше паднала гъста мъгла. Поради това се оказа, че трябва да направим кордон по пътя, за да го очертаваме с телата си, че да минат три джипа. И тогава видяхме Тодор Живков и Добри Джуров в ловджийски облекла.
Двамата решили да отидат на лов в околностите на хижа Мургаш и там ги заварил снегът. А през това време от УБО изпаднали в паника. Намислили да ги изтеглят с вертолет, но нито имало видимост, нито площадка за кацане, затова наредили на командира на мобилизационния полк да се заеме с разчистване на пътя.Когато джиповете благополучно стигнаха до Бухово, там ги очакваха мерцедесите на УБО и шефът на службата ген. Кашев. Тодор Живков се ръкува с някои от своите спасители. Аз не бях сред тях, но понеже бях наблизо, го чух да казва на ген. Джуров: „Добри, тези момчета трябва да ги повишиш в чинове и да ми представиш списък за награждаване с ордени, защото това, което те направиха, е подвиг в мирно време“.
Аз лично орден не получих, но ме повишиха в чин старши лейтенант от запаса. Не съм сигурен дали това е било заради участието ми в спасителната акция, или просто е дошло времето да получа още една звездичка на пагона. За 6 май, деня на армията, обаче получих поздравително писмо, подписано от председателя на Държавния съвет Тодор Живков и от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров, в което пишеше: „Бъдете все така здрав и бодър, за да служите с чест на родината и армията“.
Из в-к „Десант“ Автор : Капитан Йордан Василев о.р.
Денят на армията не беше 6 май, a 23 септември.
ОтговорИзтриване