На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. (Статия)

На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени в срок от няколко дни да напуснат страната. Отначало те се отправят за Египет, а през 1951 г. се преместват в Испания.
Смяната на държавната форма на управление е предшествана от референдум на 8 септември 1946 г. Според неговите официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република.

Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които твърдят, че намиращата се на наша територия Червена армия е оказала по някакъв начин влияние върху резултатите. Само че Съюзната контролна комисия за цялата си 3-годишна дейност (до 15.9.1947 г.) не е констатирала нито един случай Съветската армия да се е намесвала във вътрешния обществено-политически живот у нас. Всичко си е наша българска работа.

Вторият съществен довод на монархистите е, че по това време е действала Търновската конституция, и че в нея изобщо не е предвиден референдум като форма и средство за промяна на конституцията.

Възстановяването на Търновската конституция, по същество суспендирана след преврата от 1934 г., става на 2 септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев, но това изобщо не е в неговите компетенции.

Новоизбраните регенти на 9.9.1944 г. – Тодор Павлов, Цвятко Бобошевски и Венелин Ганев също като своите предшественици не вземат отношение по проблема, завещан им от покойния цар Борис ІІІ. И избраното Народно събрание през есента на 1945 г. не се произнася по казуса.

Упоменаването на регентите не е случайно, защото като настойници на малолетния цар Симеон ІІ те упражняват властта на държавен глава, в чиито правомощия е свикване на Велико народно събрание. А само то може да промени конституцията.

Казусът става още по-заплетен от конституционното изискване Великото народно събрание да бъде предшествано от Обикновено народно събрание, в което две трети от депутатите да предложат свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията.

Прокомунистическото правителство на ОФ решава малко да ускори този процес. След Деветосептемврийския преврат то разпуска 25-о Обикновено народно събрание и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа през май 1945 г. правителството взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на участието ни във Втората световна война.

Първоначално изборите са насрочени за 26 август 1945 г., но под натиска на представителите на Съединените щати и на Великобритания в Съюзната контролна комисия те са отложени за 18 ноември, като е разрешено легалното функциониране на опозиционните партии и са нанесени изменения в избирателния закон. Въпреки тези промени, опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на демократични избори и отказват да участват в тях.

През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република, както и за свикване на Велико народно събрание. Избраното 6-о Велико Народно събрание е последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.

Строгото спазване на духа и буквата на Търновската конституция обаче нямало с нищо да промени крайния резултат от републиканското бъдеще на страната, защото по това време доминират антимонархически настроения. Те особено се засилват след смъртта на цар Борис ІІІ. Всички партии в парламента - БРП(к), Звено, БЗНС, БРСДП - са с републиканска ориентация. Макар от лятото на 1945 г. Никола Петков да оглавява опозицията, като последователен републиканец той също е нямал основания да променя ориентацията си.

Заслугата за окончателното сваляне от обществения дневен ред на въпроса дали законно е проведен референдумът за република е лично на бившия цар Симеон ІІ. През 2001 г. той стана премиер на страната ни и по този начин окончателно легитимира републиканската форма на управление. Това, разбира се, не беше съвсем безкористно от негова страна, защото му даде възможност за си реституира голяма част от имотите и дори да настоява за такива, които никога не са били притежание за царската фамилия.
Ганчо КАМЕНАРСКИ,   БЛИЦ

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉