Един разказ предоставен от Христо Георгиев: А аз пък помня един друг социализъм...
Вървях по улиците с касетофон на рамо и слушах "Accept" включително "Убий руснака".
Когато веднъж ме "прибраха" беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона.
А той ли?
Беше купен от "Quelle"
Харманли.
С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така...
"Стършел" беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес.
Комшията Али фланелки печаташе например.
И други не малко различни бизнеси имаха.
Пред очите ми дядо купи на внука си "Мерцедес"
От Пловдив - панаира го купи. Тридесет хиляди лева.
Дядото беше гледал животни.
В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева - зеленчуци гледаха там.
Да, бил съм на опашки.
Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги.
Вторник и четвъртък ги пускаха.
И не защото бяха в малки тиражи.
Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража.
Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците...
Това помня!
А нека ви кажа какво не помня...
Не помня просяци.
Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче)
Не помня бедност.
Не помня и неграмотност!
Вървях по улиците с касетофон на рамо и слушах "Accept" включително "Убий руснака".
Когато веднъж ме "прибраха" беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона.
А той ли?
Беше купен от "Quelle"
Харманли.
С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така...
"Стършел" беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес.
Комшията Али фланелки печаташе например.
И други не малко различни бизнеси имаха.
Пред очите ми дядо купи на внука си "Мерцедес"
От Пловдив - панаира го купи. Тридесет хиляди лева.
Дядото беше гледал животни.
В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева - зеленчуци гледаха там.
Да, бил съм на опашки.
Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги.
Вторник и четвъртък ги пускаха.
И не защото бяха в малки тиражи.
Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража.
Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците...
Това помня!
А нека ви кажа какво не помня...
Не помня просяци.
Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче)
Не помня бедност.
Не помня и неграмотност!
Така си беше. Нямаше проблем да се отиде и на църква, друг въпрос е доколко се вярваше, ама то и сега е така. Нямаше бедни и гладни, въпреки че сега някои казват, че тогава всички били бедни. С което не мога да се съглася - хората масово имаха вили и лозя, ходеха на почивки, на кино, театър, екскурзии - лъжа е, че не е можело да се ходи в чужбина. И да, най-големи опашки ставаха за книги. Е, имаше период, когато се редяхме за кафе, портокали, бензин, за кола, но нима сега не се редим за работа, за плащане на сметки и данъци (!), а колко могат да си купят кола (имам предвид не някоя изпушила таратайка)? И как може да се твърди, че човек е свободен, ако всеки момент можеш да станеш безработен? Сега най-големият страх е да останеш без работа, защото тогава деградираш, губиш самоуважение и човешки образ, и спасение няма. Както и да го обясняваме истината е, че тогава имаше недостатъци (нещо естествено за развитие от 40-50 години), но предимствата бяха много повече и много по-съществени. А кой може да твърди, че капитализмът има важни предимства, след като недостатъците му са просто огромни, при това за развитие повече от 2 столетия?!
ОтговорИзтриване