След кратко боледуване, на 94 години почина Найда Манчева, знатна тъкачка по времето на социализма, два пъти удостоена със званието Герой на социалистическия труд.Найда Манчева е родена на 10 ноември 1921 г. в бедно семейство и прекъснала образованието си рано, за да работи като тъкачка. Детството й преминава в бедния столичен квартал „Надежда“. Постъпва във фабрика „Фортуна“ („Осми март“) през 1934 г. като обща работничка. След 9 септември 1944 г. става тъкачка на механични станове и обслужва 6 стана при норма 4. След това преминава на 20 автоматични стана, докато колежките й обслужват по 16. После машините стават 30, а изпълнението на трудовата норма е постоянно – 105 на сто, като 92 на сто от изтъканите платове са първокачествени.През 1967 г. се оттегля от машините, за да обучава младите текстилки. През 1973 г. отново се завръща при становете. Те вече са 40 автоматични тъкачни стана. През същата година Найда Манчева се заема с обучението и квалификацията на младите работнички и става ръководител на Школата за изучаване и разпространяване на челния опит.
В три мандата на Народното събрание е била представител на работническата класа, но не е преставала да работи и на стана, докато е депутат. Член на БКП от 1957 г. Член на Софийския ГК на БКП, на Коларовския РК на БКП . Член на Комитета на българските жени и на общонародния комитет на българо-съветската дружба. Наградена с много отличия, между които „Орден на труда“ – сребърен (1960), „Червено знаме на труда“ (1962), „Народна Република България“ – III ст. (1971), „Георги Димитров“ (1981).До последно Найда Манчева живя скромно в столичния квартал „Надежда“. Тя има 3 деца, 6 внуци и 6 правнуци.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив