Строежът на паметника на Бузлуджа започва през 1974 г. по идея на ЦК на БКП и на самия Тодор Живков, а самото решение е взето три години по-рано – на 11 март 1971 г. Всички жители на страната са приканени да се включат чрез труд или средства в изпълнението на този, наречен от замислилите го: „Величествен пантеон на социализма и комунизма, на нашата неизмерима любов към скъпата ни Родина.” Мястото разбира се не е избрано случайно – през 1891 година там се събират първите социалисти, водени от Димитър Благоев и създават революционната марксистка партия в България. Още през 1961 година в подножието на върха са издигнати три паметника: на Хаджи Димитър и другарите му; на бузлуджанските основоположници на комунистическата партия и на тримата партизани от Габровско-Севлиевския отряд.Проектът на дома-паметник е дело на архитект Георги Стоилов и е построен от Главно управление на строителни войски Стара Загора. Строежът продължава 7 години и в него взимат участие около 6000 строители и специалисти. Вложени са 12 000 кубични метра бетон и 300 километра арматурно желязо.
Участие взима и населението – с труд и финансови средства. За целта са отпечатани марки, които са били препоръчителни за купуване от всяко семейство. По този начин са събрани над 14 милиона лева. Самото откриване е извършено на 23 август 1981 година по време на тържествата, посветени на 90-годишнината от създаването на Българската комунистическа партия. Самото откриване обаче е отложено с 20 дни в следствие от смъртта на Людмила Живкова. В следващите няколко години домът-паметник е посетен от над 3 милиона души.Синтез на архитектурното и момументални изкуства.Двете звезди от рубинено стъкло на пилона са изработени в СССР и са с размер 6/12 метра, тежат по 3,5 тона и струват по 900 000 лева. Мощността за захранване на звездите е 70 киловата. Самите петолъчки светват още през 1977 година, 4 години преди официалното откриване, по случай 60-тата годишнина от Октомвийската революция. Към входа води тържествено стълбище, в началото на което се извисяват две 14-метрови метални пластики, символизиращи развети революционни знамена. От двете страни на централния вход пък са изписани с релефни букви стихове от „Интернационалът” и „Работнически марш”В паметника има и вграден „възпоменателен текст” от самия Тодор Живков на 3 август 1975 г. Към тържествената зала водят три стълбища, художествено оформени с червено катедрално стъкло и стъклопластики със символично мотиви от макове, факли и ръце, изработени в Чехословакия.Тържествената зала е с диаметър 60 (по-голям дори от този на
римския пантеон, който е 40 метра) и височина 14,5 метра. Металната покривна конструкция тежи 640 тона и е разчленена на множество пръстени, а в средата са поставени символите сърп и чук и призивът: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”. В залата са оформени два концентрични кръга – вътрешен и външен, върху които чрез мозайки са пресъздадени основни моменти от историята на Българската комунистическа партия. Вътрешната композиция е с площ 550 квадратни метра. Централно място в композицията заема портретната група Маркс, Енгелс, Ленин, обградена от човешки ръце, носещи различни оръдия на труда и знаци на културата, от комунистическите символи сърп, чук и петолъчката. Срещу тях са портретите на Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков. Последния все още е жив, но това не пречи да бъде увековечен, тъй като по думите на отговорните паметникът ще го надживее в следващите 1000 години. Другите композиции са за: зараждането на партията, борбите на българския народ под нейното ръководство, победата на 9 септември, настоящето по време на изграждането и бъдещето на държавата, представено като група деца, обградени от работници, селяни и интелектуалци. За изработването на мозайките от вътрешния кръг са били необходими 18 месеца и 35 тона изкуствена мозайка, изработена в Украйна.Върху външния кръг има 14 художествени мозаечни композиции, посветени на основни моменти от изграждането на социализма в България. Сред тях са: „Посрещане на съветската армия”, „Пети конгрес на БКП”, „Априлски възход”, „Миролюбивата политика на НРБ”, „Социалистическата културна революция”, „Жената в нашето общество”, „Грижата за подрастващите”, „Българосъветските отношения” и други. Всички те са изпълнени от естествен цветен камък, доставен от всички краища на света.
НАСТОЯЩЕ
Днес обстановката не е нито толкова приветлива, нито толкова запазена. Монументите са с разграбени метални елементи и нашарени с графити, от двете страни на входа са останали неясни надписи, а самият вход не е никак параден. Посрещат ни метални врати и решетки и една малка дупка, пред която обаче има своеобразна опашка за влизане и излизане, като за всичко по времето на комунизма. Посетителите не са само от България, дори чужденците са повече и са по-смели в желанието си да нахълтат в миналото. След като човек влезе вътре на очите му са необходими няколко минути, за да свикне с тъмнината, а след това последователно с разрухата и грандоманщината. Трите стълбища са затрупани със строителни отпадъци, но все пак са проходими. От покрива са останали бледи следи от това, което е бил първоначално – през лятото нахлуват слънчеви лъчи, а през зимата вали сняг. Греят единствено сърпът, чукът и надписът за пролетарите. Голяма част от мозайките са оцелели, но разбираемо липсват лицата на част от „героите” по стените. Първото унищожено нещо в дом-паметника е ликът на Тодор Живков по заповед на партията, същата която предлага неговото лице да бъде част от портретите на стената. Най-големите разрушения по монумента са нанесени в периода 1995-1996 година, когато се премахва и охраняващата го ведомствена полиция.Подземията се оказаха не по-малко интересни – със своите множество малки сервизни помещения и коридори. За достигането до кулата се преминава през трансформаторната станция, изцяло ограбена, въпреки мощността си от 20 киловолта, вероятно не без външно съдействие. Освен стълби за изкачване на кулата е имало дори и асансьор. Той все още е там, но капсулата, вградена при строежа вече липсва според архитект Георги Стоилов в едно телевизионно интервю.
21:48
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук