Премеждията на Камен Воденичаров в родната казарма (Статия)

Два дни преди 24 май 1985г. Камен Воденичаров влязъл в ареста заради буркан компот. Шоуменът бил дежурен по КПП в поделението в Русе. Майка на войник донесла за сина си тенекиен буркан с компот и заръчала на ефрейтор Воденичаров да му го предаде.

"Бях забравил да го занеса на момчето. Началникът на щаба дойде и като видя, се развика: "Знаеш ли, че може да има бомба." Тогава пак бяха такива антитерористични вълни. И сутринта на развод ме наказаха заради занижена революционна бдителност. А имах награда и си бях купил билет за самолета Русе-София. че не си бях ходил от Нова година. И излежах тези три дни в ареста", обяснява артистът.

Oктомври 1984 г. е eдин от най-потискащите дни за водещия на Каналето". "Ревеше ми" допълва той. Тогава  прекрачил прага на родната казарма в Русе в Школата за санитарни структори. Правел пробите от храната в стола. преглеждал бойците а при по-тежки случаи придружавал болните до Военномедиинската академия в София. Случи се така че докторът излезе в отпуска, аз останах сам в ечебницата и трябваше да се справя с грипната епидемия. Накрая мен ме хвана, а и на рядът окапа, спомня си началото на живота си в армията бившият кукувец.


В русенското поделение Камен участвал и в танцовия състав за народни песни. "В неделя си беше купонът, а аз правех плейлистата на радиоточката. Имах си и едно временно увлечение там ,Гергана. С нея се виждахме след години на едно от турнетата ни,разказва певецът на "Ала нямаш мен". Той си имал и софийско гадже - Весела, но нея не я е срещал след това.


Втората година от службата си Камен Воденичаров изкарал във ВВС-Ломски форд. и твърди, че софийската служба му била по-интересна. "От там ми останаха много приятели, с които и до днес се чуваме, разкрива актьорът.
Той си спомни и за една любопитна случка: "Бях дежурен по рота и съм заспал. През това време фазаните влезли и взели два автомата от оръжейната и ги скрили под дюшеците на две легла. Щях да умра от притеснение.Като видях пирамидата разпечатана. Издивях! Но малко преди да се сбием с подчинените ми и малко преди да дойдат офицерите, един от старшина-школниците вдигна дюшеците и видях автоматите."

"Уволнението го запомних с това, че като излизах, си казах, че няма да се обърна назад Качих се в автобуса и слязох на последната спирка в "Надежда". После няколко пъти ходих да видя доктора и новобранците. Обичам да спазвам правилата и не се чувствам комфортно, когато съм в издънка. Аз съм от тези хора, които смятат, че присъствието в армията се отразява положително върху развитието на личността. Човек свиква да бъде самостоятелен, да се съобразява с правила по принцип, да общува с хора от различни среди и градове, да се бори, да налага характера си, да бъде социален тип в трудни условия. Силните чувства и страсти там бушуват най-много и се възпитават", завършва Камен Воденичаров.

Автор:Лео Богдановски

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉