Дядото на кандидат-президента е убит от комунистите, но тя не злоупотребявала с това, за да трупа политически дивидент.
Със „спомени за дядо“ вероятно са въоръжени всички ключови фигури в ГЕРБ, за да „доказват“, че са десни. А техните дядовци можем условно да ги назовем като дядовци със специално предназначение.
След като народът съпреживя тежкия спомен на премиера за дядо му, „утрепан от комунистите“, издигнатата лично от него за президент Цецка Цачева, да не остане по назад разказа подобна история.
Неотдавна тя сподели: „…“В студентските ми години бях приета за член на партията, която беше партия-държава тогава – БКП. Онези, които ме познават, знаят, че дядо ми по бащина линия е с изпълнена смъртна присъда от 1952 г. като николапетковист. Аз не съм скъсала пъпната връв със семейството ми, така че в мое лице да се говори за някаква носталгия по комунистическо минало би било просто несериозно…“.И ако някой си мисли, гледайки телевизора, че управляващите говорят едно, а вършат друго, грешката не е в телевизора и дори няма грешка. В ГЕРБ нямат проблем нито с комунизма, нито с демокрацията.
Ако не вярвате, че може да им се сложи знак на равенство, ето я формулата, разкрита пак от Цачева: „Не се срамувам, че съм била тогава член на комунистическата партия, защото комунистическата партия до 1989 г. – това беше държавата. Винаги – и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение.“ (В предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров по ТВ+).
Така де, жертвите на комунизма не са защитавали каузата на държавността и затова са били справедливо наказани. А демократичната държава трябва се учи от палачите им, защото са били истински държавници и да не забравяме – строили са магистрали.
Какво тук значат някакви си личности и дядовци.
www.socbg.com
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

1 коментар:

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив