През 2001 година кантонер намира и връща 3 милиона лева

Пред него в кръг с диаметър от 25 метра имало килим от пръснати пари. Банкноти от 10, 20 и 50 лева, буквално нямало къде да стъпи. Парите скривали земята.Вече дори е забравил деня. Часът си спомня точно - 9 сутринта. И работата, по която тръгнал. Правели ремонт на релсите и на километър след гарата трябвало да се постави знак за ограничение на скоростта на влаковете. И както си вървял, изведнъж видял 50 лева. Постъпил по най-нормалния за подобна ситуация начин. Навел се, взел ги и ги скътал в джоба. След малко още една банкнота се изпречила на пътя му и за миг отишла при първата. Следващата била от 20 лева. Дотук добре, ако не беше попаднал на онази гледка, която днес определя като шокираща. Да беше знаел, че после ще се налага толкова пъти да я разказва, Кольо непременно внимателно щеше да запомни всичко, но тогава единственото, което направил, е да се разтрепери. Пред него в кръг с диаметър от 25 метра (измерил ги, защото толкова е дължината на една релса) имало килим от пръснати пари. Банкноти от 10, 20 и 50 лева така нагъсто препречили пътя му, че буквално нямало къде да стъпи. Образно казано, парите скрили земята. Явно сънувам, помислил си Кольо, и се ощипал. Оказало се, че не сънува, от което още повече се притеснил. Трябва да се реагира, казал си, и оттукнататък действията му се тълкуват доста противоречиво както в кръчмата на куриловската жп гара, така и в село Заселе, в което живее. И което се прочу покрай него. Защото реакцията му наистина била особена: Излязъл на шосето и махнал на първата полицейска кола. Щом тримата полицаи дошли, той вече можел да се подпре на мантинелата, за да не падне. След малко наоколо имало вече 80 длъжностни лица. Събират, а той стои между тях и втренчено ги гледа. Някакъв следовател започнал да го разпитва. Полицаите казали, че може би ще го потърсят, но и това не станало. От вестниците научил сумата, която била пръсната по релсите - 3 млн. лева. Как ли ги преброиха толкова бързо. Всеки месец Кольо взема скромната си заплата от БДЖ  и я разпределя между себе си, 17-годишната си дъщеря и 15-годишния си син. Не си мисли какво би направил, ако има много пари, защото знае, че никога няма да ги има. Та той дори и тото не играе. Ако някога забогатее, чак тогава ще мисли какво да купи. Моли се журналистите да го оставят на мира, та да се успокои и забрави преживяното. Защото от толкова прехвърляне през главата изведнъж могат да започнат да го гризат съмнения. Като всеки закъсал и Божи човек токувиж си науми, че е сгрешил. Но това вече е минало. И не е сън, защото "Сейко"-то от министъра и мобилният телефон от сп. "Клуб М" му напомнят, че понякога и честността може да бъде възнаградена. И, разбира се, обложена жестоко с данъци,както 300-та лева награда от БДЖ-то.Кантонерът разказа как едно време държавата му е обещала да се погрижи за образованието на децата му за благодарност за добрата му постъпка. Това така и не се е случило, а за подвига на Димитър Стоянов днес му напомня само часовника, който е получил за награда и който вече отдавна не работи.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉