Нека не се стряскаме от думите и опитаме да погледнем някои факти. Мнозина млади хора между 13 и 18 години, облечени предимно с дънки и шалвари, обути в маратонки, с накъдрени или късо подстригани коси с мъниста по тях и пуловери шпиц... танцуват. Ритъмът естествено е диско, а дансинг е сухата пързалка на зимния стадион „Дружба" в столицата. Присъствуваме на поредния диско-маратон, една от последните форми за привличане на младите хора в ритмите на различните диско-стилове (еротично, фантастично. апокалиптично, симфонично. ..) е може би една от най-неподходяшите за осъществяване на социален контакт между пристигащите на групички ученици...
Но за изводите още е рано. Всичко започва от необходимите дискотеки —тази съвременна и може би най-популярна форма за отдих и развлечение на младежта. Кое налага тази необходимост и въобще наясно ли сме с функциите, които изпълнява, и целите, които си поставя, заведението, наричано диско-клуб?
Възникнали през 50-те — 60-те години във Франция, дискотеките първоначално са били място, къде- то са се слушали грамофонни плочи. По-късно различието във вкусовете наложило в подобни заведения да се появи диско-водещият — човекът, който подбира и пуска музиката. Съвременното понятие дискотека обикновено се свързва със слушане на музика и танцова забава, организирани от специално подготвен диско-водещ. Самото помещение. където става всичко това, бихме могли да наричаме диско-клуб.
И така. в България първият диско-клуб „33“ е основан през 1967 година на „Слънчев бряг“ с диско- водещ Кръстин Банков. В момента из цялата страна има около 1500 диско-клубове. Само в столицата те са около 30. И въпреки това са недостатъчни не само като количество, но и най-вече като качество на поднасяните програми. Тези дискотеки са собственост на различни ведомства и в повечето случаи музикалните програми трябза да се съобразяват с вкуса на посетителите на съответното заведение. Разбира се с това проблемите само за почват. А са много...
ДИСКО ВОДЕЩИЯТ.
Той е деригент на спектакъла на дансинга и напълно естествено е всички високи изисквания и претенции да се отправят най-напред към него. Ами ако няма подходяща и вярна информация? Ако отсъствува точният критерий, артистизмът, съчетан с чувство на мярка? А това са неща, които трябва да се научат. Курсове за дисководеши съществуват към бюро „Естрада“ (продължителност 2 седмици), към „Интерхотели“ (продължителност 10 дни), към комитетите на Комсомола (45 дни) и от две години — към ВМЕИ за студенти, завършили втори курс на някоя инженерна дисциплина (курсът трае две години и се води като допълнителна специалност). Като се изключи курсът във ВМЕИ, картината е ясна, а резултатът логичен: повърхностни знания по история на музиката и мъгливо понятие за приложна естетика и за младежките движения на Запад, свързани с различни направления в музиката. Завършилите съответните курсове получават необходимия документ, но с него усъвършенствуването на водещия едва започва. Защото изискванията към доброто диско- водене налагат да се поднася най- разнородна и винаги нова информация която и да възпитава, и емоционално да въздействува, и да поражда интереси извън стените на дискотеката.
Сп. „Отечество“, 1982 г.
Но за изводите още е рано. Всичко започва от необходимите дискотеки —тази съвременна и може би най-популярна форма за отдих и развлечение на младежта. Кое налага тази необходимост и въобще наясно ли сме с функциите, които изпълнява, и целите, които си поставя, заведението, наричано диско-клуб?
Възникнали през 50-те — 60-те години във Франция, дискотеките първоначално са били място, къде- то са се слушали грамофонни плочи. По-късно различието във вкусовете наложило в подобни заведения да се появи диско-водещият — човекът, който подбира и пуска музиката. Съвременното понятие дискотека обикновено се свързва със слушане на музика и танцова забава, организирани от специално подготвен диско-водещ. Самото помещение. където става всичко това, бихме могли да наричаме диско-клуб.
И така. в България първият диско-клуб „33“ е основан през 1967 година на „Слънчев бряг“ с диско- водещ Кръстин Банков. В момента из цялата страна има около 1500 диско-клубове. Само в столицата те са около 30. И въпреки това са недостатъчни не само като количество, но и най-вече като качество на поднасяните програми. Тези дискотеки са собственост на различни ведомства и в повечето случаи музикалните програми трябза да се съобразяват с вкуса на посетителите на съответното заведение. Разбира се с това проблемите само за почват. А са много...
ДИСКО ВОДЕЩИЯТ.
Той е деригент на спектакъла на дансинга и напълно естествено е всички високи изисквания и претенции да се отправят най-напред към него. Ами ако няма подходяща и вярна информация? Ако отсъствува точният критерий, артистизмът, съчетан с чувство на мярка? А това са неща, които трябва да се научат. Курсове за дисководеши съществуват към бюро „Естрада“ (продължителност 2 седмици), към „Интерхотели“ (продължителност 10 дни), към комитетите на Комсомола (45 дни) и от две години — към ВМЕИ за студенти, завършили втори курс на някоя инженерна дисциплина (курсът трае две години и се води като допълнителна специалност). Като се изключи курсът във ВМЕИ, картината е ясна, а резултатът логичен: повърхностни знания по история на музиката и мъгливо понятие за приложна естетика и за младежките движения на Запад, свързани с различни направления в музиката. Завършилите съответните курсове получават необходимия документ, но с него усъвършенствуването на водещия едва започва. Защото изискванията към доброто диско- водене налагат да се поднася най- разнородна и винаги нова информация която и да възпитава, и емоционално да въздействува, и да поражда интереси извън стените на дискотеката.
Сп. „Отечество“, 1982 г.
Малко допълнение: http://www.djnoone.com/wp-content/uploads/2014/02/v-k-HASKOVSKA-TRIBUNA_15.02.1983.jpg
ОтговорИзтриване