Нека не се стряскаме от думите и опитаме да погледнем някои фак­ти. Мнозина млади хора между 13 и 18 години, облечени предимно с дънки и шалвари, обути в маратонки, с накъдрени или късо подстри­гани коси с мъниста по тях и пуловери шпиц... тан­цуват. Ритъмът естествено е диско, а дансинг е сухата пързалка на зим­ния стадион „Дружба" в столица­та. Присъствуваме на поредния диско-маратон, една от последните форми за привличане на младите хора в ритмите на различните диско-стилове (еротично, фантастич­но. апокалиптично, симфонич­но. ..) е може би една от най-неподходяшите за осъществяване на социален контакт между пристига­щите на групички ученици...
Но за изводите още е рано. Всич­ко започва от необходимите диско­теки —тази съвременна и може би най-популярна форма за отдих и развлечение на младежта. Кое на­лага тази необходимост и въобще наясно ли сме с функциите, кои­то изпълнява, и целите, които си поставя, заведението, наричано диско-клуб?
Възникнали през 50-те — 60-те години във Франция, дискотеките първоначално са били място, къде- то са се слушали грамофонни пло­чи. По-късно различието във вку­совете наложило в подобни заве­дения да се появи диско-водещият — човекът, който подбира и пуска музиката. Съвременното понятие дискотека обикновено се свързва със слушане на музика и танцова забава, организирани от специално подготвен диско-водещ. Самото по­мещение. където става всичко то­ва, бихме могли да наричаме дис­ко-клуб.
И така. в България първият дис­ко-клуб „33“ е основан през 1967 година на „Слънчев бряг“ с диско- водещ Кръстин Банков. В момента из цялата страна има около 1500 диско-клубове. Само в столица­та те са около 30. И въпреки това са недостатъчни не само като коли­чество, но и най-вече като качество на поднасяните програми. Тези дис­котеки са собственост на различни ведомства и в повечето случаи му­зикалните програми трябза да се съобразяват с вкуса на посетителите на съответното заведение. Разбира се с това проблемите само за почват. А са много...
ДИСКО ВОДЕЩИЯТ. 
Той е деригент на спектакъла на дансинга и напълно естествено е всички висо­ки изисквания и претенции да се от­правят най-напред към него. Ами ако няма подходяща и вярна информация? Ако отсъствува точният критерий, артистизмът, съчетан с чувство на мярка? А това са неща, които тряб­ва да се научат. Курсове за дисководеши  съществуват към бюро „Естрада“ (продължителност 2 седмици), към „Интерхотели“ (продължителност 10 дни), към ко­митетите на Комсомола (45 дни) и от две години — към ВМЕИ за студен­ти, завършили втори курс на някоя инженерна дисциплина (курсът трае две години и се води като до­пълнителна специалност). Като се изключи курсът във ВМЕИ, карти­ната е ясна, а резултатът логичен: повърхностни знания по история на музиката и мъгливо понятие за приложна естетика и за младежки­те движения на Запад, свързани с различни направления в музиката. Завършилите съответните курсове получават необходимия документ, но с него усъвършенствуването на водещия едва започва. Защото изискванията към доброто диско- водене налагат да се поднася най- разнородна и винаги нова инфор­мация  която и да възпитава, и емоционално да въздействува, и да поражда интереси извън стените на дискотеката.
Сп. „Отечество“, 1982 г.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

1 коментар:

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив