Разказ на първата стриптизьорка в България танцувала дори пред Тодор Живков

Мис Валенти е първата стриптизьорка в България. Кариерата и по вариететата обхваща времето преди и след социализма. Тя не е единствената еротична танцьорка по време на социализма, но първа е направила истински стриптийз, едва когато пада Тодор Живков, в ресторант „Лебеда” в Панчарево през 1990 г. Кариерата й започва през 1982 г., когато пълен стриптийз е невъзможен, а изпълнява т. нар. експресивен танц” – оскъдно облечена, но не гола.
Имала е изяви в най-реномираните заведения и вариетета за времето си, включително пред Тодор Живков, Иван Славков, а след социализма е танцувала пред „герои на новото време” като Иво Карамански и Фатик, когото е запомнила с връчването на най-големия бакшиш в живота й.
Родена в София, Валентина Илиева-Наумова учи първо художествена гимнастика в спортно училище „Олимпийски надежди”, но завършва със специалност джудо. След това започва работа в БСФС като секретарка, но въпреки протестите на семейство и приятели тръгва след мечтата си да стане артист. Започва да със сложна хореография, постепенно разбира, че й се удават и по-еротични, т. нар. експресивни танци.Днес Мис Валенти има малко кафене в Люлин, и живее в същия квартал с дъщеря си и младия си съпруг. Въпреки много по-спокойния начин на живот, който води, тя остава все така разкрепостена и в настоящето работи на еротична телефонна линия.
– Вие сте първата жена, която е танцувала стриптийз в България. Как стана всичко?
– Обади ми се Зефир Николов, тогава директор на Столична дирекция „Музика” и ми каза: „Валенти, ти понеже си винаги на границата, ти си родена стриптийзьорка, управителят на „Лебеда” ми се обади и иска нещо като стриптийз…”. И аз отидох и си изиграх експресивния танц пред него, след което се уточнихме. Казах, че за стриптийза трябват поне 7-8 минути, за да има развитие, кулминация и т.н. Тогава за първи път си махнах сутиена, преди това не съм правила стриптийз. В момента съм много по-разкрепостена и се събличам по нудистки плажове. Тогава имах собствена философия и например смятах, че има гърди с различна форма, но от кръста надолу всички са еднакви и не исках да излагам останалото на показ. Тогава така разсъждавах, сега мисля, че човек трябва да показва всичко хубаво и да не го крие.

– Как се прие представянето, първият стриптийз в България?
– На 26 години направих първия стриптийз, 11 февруари 1990 г., в „Лебеда”, Панчарево . Няма да забравя цял живот този вик, който последва, когато си махнах сутиена. Цялата зала каза: „Аах!”. И после управителят каза: „Искам всяка вечер да го правиш това!”. И така стана, продължи години наред. Започнаха интервюта, статии! Хората искаха да видят, защото всички жени имат гърди, но е интересно да ги покажеш публично. Първият ми танц беше „Секретарката”. Свалях всичко, оставах по корсаж, махах си кока, очилата, и вече ставах другата, страстната жена. Обаче българинът казва: „Хм, тази очилатата…!”. И тогава преминах към садо-мазо стил. С кожени дрехи, бич, вериги. Адски се харесваше. Пак имаше хореография, с музика, с всичко.
– Как се стигна до това да започнете въобще да танцувате на сцена?

Участия на Мис Валенти

– След като влязох със спортна гимнастика в „Олимпийски надежди” завърших джудо,  понеже претърпях операция за апендисит и загубих няколко месеца, което беше фатално за спортната гимнастика. В джудото станах републикански шампион за девойки. И кандидатствах във ВИФ (б.а. Висшия институт за физическа култура “Георги Димитров”, сега НСА), но заради други хора с връзки не ме приеха, въпреки че бях покрила нормите. И баща ми, Бог да го прости, също с връзки ме уреди – тогава негов селски беше Трендафил Мартински, шеф на БСФС. Даже откриха длъжност „секретарка”, която беше никому ненужна, но „детето трябва да бъде там”. Бях в секцията по спортна гимнастика, изготвях програми, ходих на събранията, това ми беше работата. И се учех да пиша на машина. Но ме потискаше, че бях с връзки. И ми се танцуваше, играеше ми се, това е енергия…не можеш да седиш на едно бюро! Ако бях останала, следващата година влизах във ВИФ без проблеми, защото носех кафетата на всички. Тогава реших да потърся себе си. Една треньорка ми каза: „Валенце, има прослушване в „Шератон”, ако искаш се яви”. Даже ми помогна за направа на костюма, който беше в персийски стил. Повика момиче, живяло в Близкия изток – изучихме движения, музика…И ми казаха, че директно ме изпращат в Пампорово. Когато съобщих, че напускам работа, шефът ми каза: „Ама, Валенце, моля те, недей! Там са пияници, простаци, идиоти… Ти къде отиваш в тинята?! Не си за там, ти си чисто дете…”.– Баща ви как реагира?
– И баща ми говореше същото. Така че аз буквално избягах от къщи. Взех пари назаем, направих си костюми. В Пампорово ми осигуряваха храна. Преди това вкъщи направихме семейно събрание, нашите бяха абсолютно против. Баща ми беше направил за мен е толкова неща и  смяташе, че го излагам пред хората. Той беше автомонтьор, но беше специализиран по западни коли, правеше колите на Лили Иванова, Гунди, футболистите, имаше два частни сервиза. После така се обърнаха нещата, че ги загуби.
– Значи въпреки всичко поехте този собствен път? Като на филм.
– Ами то много неща бяха като на филм (смее се). И трите ми брака са като на филм.
– В Пампорово какво се случи?
– Това беше първото ми участие, в бар-вариете„Рожен”, много елитно място. Аз се учудих, че директно ме изстреляха там, бях на 18 години тогава. Това беше абсолютно вариете на сцена. И усещането е невероятно. На дебюта ми присъстваше Иван Славков, както и чужденци. В този период треперех преди излизане. И стари колеги ми казваха: „Не се притеснявай, това значи, че си артист, и щом преди излизане имаш притеснение, в теб е тръпката, и ще си направиш номера”. Между другото, да играеш пред чужденци е много лесно. Те ти ръкопляскат, че си излязъл да им доставиш удоволствие. А пред българина ако направиш нещо, той казва: „А, ама това сме го гледали!”.Аз по това време много се притеснявах.
– А кога танцувахте пред Тодор Живков?
– На откриването през 1985 г. на хотел „Правец” до Шатрата, който сега не съществува. Там имаше страшно много артисти, които се бяха струпали в самата шатра, три-четири часа му танцуваха на човека, той се измори… А специално най-отбраните, където бях и аз, бяхме на панорамата на хотела. Аз се появих, танцувах. Тогава играех пластичен етюд. Бях си направила едно съчетание във вариететен вариант, като от филма „Флашданс”, да кажем. И много беше приятно, харесаха го. Но за него време бях с т. нар. прашки…Сега е нещо нормално, тогава беше абсолютна революция. Дори и програмният директор казваше: „Валентино, Валентино…Като  те гледам с тези прашки, как ще те пусна?!”. Но се прие много добре, определено…Бившият ми втори съпруг ми шиеше костюмите тогава, и имаше широко виждане, той ме посъветва, че за моето голямо дупе тези прашки са идеални (смее се).
– Какви са наблюденията ви за върхушката преди социализма?
– Имала съм много изяви, но не и лични контакти. Много съм доволна, защото за артистите имаше отделна зала. Те са си на едно място, ние на друго, при нас е охраната, хапваме, пийваме, танцуваме. А сега, когато сме играли за бизнесмените с белите якички, няма такова уважение.
– Имало ли е опит някой от тях да се добере до вас?
– Не. Може да не ми повярвате, но не съм имала проблеми. Аз съм играла и пред Владко Живков. Може би това е защото се омъжих на 22 години, мъжът ми беше плътно до мен и бяхме все двамата – той беше диско водещ, аз танцувах. Не знам защо хората си мислят, че тогава е имало кой знае какви оргии. На мен толкова ми е било хубаво тогава. На спортистите се даваше много тогава.
– А имате ли наблюдения за контакти между ваши колеги и някой от върхушката?
– Те ако са имали желание, сигурно е имало, но не съм знаела. Имала съм приятелки, които са имали връзка с посланици и политици, но това е друго. Аз по-късно дори пред Карамански съм танцувала, Фатик, но те също не са ме докоснали с пръст. Най-големият ми бакшиш е от Фатик, 700 германски марки. Тогава умряха от яд проститутките (смее се). Но аз не съм престъпвала границите. Цял живот спазвахте това?
– Бяха ми предложили 500 долара, за да отида да напляскам един дядо, порно продуцент, в замъка „Хранков” (б. р. – такъв е изразът за сексуални садо-мазо перверзии). И аз отказах. Ако бях влязла само да го напляскам, щях да вляза в системата. Всеки си избира начина на живот, никой не му го налага.
– Съпрузите ви са били спокойни, след като са знаели, че не залитате в други посоки?
– Първият ми съпруг остана с мен само три месеца. Той беше много ревнив и съответно го елиминирахме (смее се). Той беше непрекъснато с мен и ме потискаше по време на работа. Баща й (сочи към дъщеря си) ми беше голяма опора. Но явно всяка връзка си има начало и край. Ние и сега сме приятели, не сме спрели да се виждаме. С третия ми съпруг се запознахме чрез интернет обява. Той имаше нужда да говори, да споделя с някого. Тогава звъннах на приятелка, казах си, че е много малък, 14 години по-малък от мен. И тя ми каза: „Стига бе, Вале, кой бяга от агнешкото”! (смее се).
– На какво се дължи тази ваша разкрепостеност? Опит за свобода ли е или е вродено?
– Тази разкрепостеност съм я имала винаги. Например с мъжа ми ходехме на плаж, който по-рано беше нудистки. И се шегувах, че не сме нудисти, а направо ексхибиционисти. Мисля, че това трябва да ти е вродено като емоция. И тази свобода я носиш в себе си, тя идва от само себе си. Моето семейство беше много консервативно. В „Олимпийски надежди” нямаше униформи, но аз носех униформа. Баща ми си беше сталинист. След като започнах да танцувам, си купих първите дънки. Вкъщи си беше невероятна дисциплина. Баща ми щеше да получи втори удар, като разбра, че тръгнах да танцувам така. Някой психолог би казал, че съм била бунтарка от малка и съм търсила точно това. Спортът ме е учил на дисциплина, да контролирам себе си, да търся самостоятелна изява. Аз играех индивидуална спортна гимнастика, тя учи на невероятна дисциплина и умението да разчиташ на себе си. И дава усещането да владееш публиката. Затова обичам да ходя на театър, не на кино.И може би това бунтарство, което в пубертета е било потискано.– Имахте ли работа, добри доходи като цяло при социализма?
– Добрите вариететни артисти имаха работа, беше добре като заетост. Примерно, ако един инженер е взимал 200 лева, аз взимах около 300 лева. Но сега, като изгоря архивът на артистите, ми се изгубиха много години трудов стаж в София. Просто Бог да ми дава здраве, дълъг живот, ще работя още.
– Колко време продължи кариерата ви?
– Допреди десетина години. Аз продължавам все още да работя, сега съм в еротична телефонна линия. Продължавам и да си поддържам фигурата. Морето оформя много тялото ми, има движения, които оформят корем, натоварват се различни части от тялото. Може да не ми повярвате, но в момента имам много повече обожатели, отколкото тогава, но аз съм вярна на семейството си.
– В момента с какво се занимавате?
– С кафенето, което е семеен бизнес. И работя на еротични телефони, от много години е това.
– Добри ли са доходите от телефоните?
– Зависи. Ако ти вървят рекламите, ако имаш обаждания. Ако си със съпруг до себе си, стигат. Ако разчиташ само на тях, не стигат. При мен това е като хоби, мога да работя, мога да не работя, това ми е една глезотия.

– Отношението на съпруга ви към заниманията ви какво е?
– Мъжът ми ме е оставил да правя каквото си искам, да ми е приятно, да се чувствам по някакъв начин полезна.

– Защо продължавате да се занимавате с това и досега?
– Ами просто така се чувствам жива. Обичам да го правя. Важно е, че ме подкрепя мъжа ми, дъщеря ми. Надали някоя жена на тези години ще тръгне да се съблича и да има самочувствие, като няма вътрешната подкрепа на семейството си. Те ми казват например „Страхотна си!”. Дано да не ме лъжат (смее се).

– Дъщеря ви как израсна?
– Баща й ни остави, когато тя беше на три години. Аз я отгледах по баровете – в Слънчев бряг, Стара Загора, оставяла съм я на проститутки, докато танцувам на пилона.– Някои хора биха ви обвинили за този начин на отглеждане на дете?

– Аз не съм я оставяла сама за по-дълго, то е било за няколко минути, докато съм на сцената. Иначе тя е била плътно с мен. Нямаше кой да я гледа тогава. Израснала е с много любов. С нея много съм си споделяла, не съм я лъгала за абсолютно нищо. Тя е малко по-скромна. Има съвсем други заложби, обича да рисува, влече я психологията, фотографията.
– Не ви притеснява консервативността?

– Не, не ми пука кой какво ще каже, как ще каже. На мен никога не ми е пречил консерватизма, аз съм над тези неща. В крайна сметка хорската уста не е чувал, за да я зашиеш.
– В настоящето има ли хубави вариететни програми в България?

– Сега няма вариететни програми, единствено има нестинарски танци край морето, някакви програми в грандхотелите, това е. А за стриптийза… В България всичко е криворазбрано – криворазбрана демокрация, криворазбран стриптийз… Пилонът се мърда, момичето не се мърда (смее се). В един такъв случай момиче от улицата е избрало да изкара пари. А и стриптийз баровете вече са бардаци. Мен ме беше заболяла устата да обяснявам, че стриптийзът е изкуство, че трябва да се прави с желание, да се влага чувство, емоция. Че трябва да има музика, хореография, т.е. да е като театър.
e-vestnik.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉