Строежа на НДК |
Някога живеех близо до днешния Национален дворец на културата (тогава още „народен”). Мястото му преди години се наричаше „Баба Неделя”. Бе пазарно място, заселваха го зеленчукови сергии. Наоколо се извисяваха полуразрушени от бомбардировките къщи, устроена бе неголяма лятна естрада, в общи линии теренът пустееше. Единствената по-стабилна постройка започваше от сегашните пилони на НДК и завършваше до паркинг бариерата. Бе дълга, едноетажна, с олющена бежова мазилка, малки прозорчета и единствен вход. Тук през Царство България се е помещавала военна комендатура, нататък неизвестен умник решил да я префасонира на изтрезвител. Вместо да го скрие вдън земя - цопнал го в центъра.
Дом на разбитите сърца
Като репортер често посещавах въпросния „Дом на разбитите сърца”, но уточнявам – без да съм му бил „пациент”. Дългото помещение бе „обзаведено” като концлагерна барака. Край стените се редяха нарове заковани за пода и застлани с мушама. Апликирани бяха с цинкови кофи, известно за какво. На входа биваха приемани и „хоризонтирани” алкохолните герои.
И така - влизам в стайчето „рецепция”, сядам до старшината приемчик и, едва понасящ миризмата на ботуши и белина, вадя бележника. И чакам. Двама униформени извеждат /по-точно изваждат/ от газката и вкарват, нежно гушнали /по-точно носещи/, поредния визитар. Турят го да седне и му изпразват джобовете от вещи и пари, оставят ги на нещо като шубер. Приемчикът ги описва, добавя името /ако собственикът му няма силата да го разчлени - научава го от личната карта, ако разбира се, намери такава. Получава се нещо като протокол с подписа на „доставчиците”- и „досието” отива в чекмеджето при другите.
Махмурлии - протестъри
Веднъж отидох рано заранта да видя махмурлиите на излизане /тогава те са много атрактивни/ - и наблюдавах следното: „изписва” се поредният, старшината му подава плика. Той го преравя и проплаква: „Ама снощи имах 50 лева, тук са само пет!”. Отвръща му се добре натренирано: „Другарче, ако преди черпавката беше минал оттук да ми оставиш паричките, щях да ти ги запазя и сега щеше да са ги имаш всичките.” Спомням си и за смешен диалог между пияница и приемчик: Къде съм попаднал? В изтрезвителното? За какво? За пиенето. Ами налейте ми тогава, де!
На квартируващите се удържаше такса, ако, разбира се, можеше да бъде взета отнейде, повечето бяха клошари без пари и документи. А условието да влезеш тук е да те намерят лежащ на публично място; прав, макар нестабилен, „не подлежиш” на прибиране. Макар че, в интерес на истината, класическото пиянде лесно може да бъде побутнато-повалено… и преджобено от ченгетата - ако преди това някой „загрижен” гражданин не е свършил това. По правило, на алкохолиците не се хваща вяра, това те си го знаят и си тръгват кротко и без възражения. Спомням си за твърде странна възпитателна мярка: на постоянните клиенти се връчваше /срещу троен депозит/ маркирано шише ракия, което те трябваше да носят цял ден из града и вечерта да го върнат без да са го докоснали. Не научих автора на въпросната „профилактика”, в нея садизмът надделява над превъзпитанието, а ефектът й е дори противопоказен.
Между РПУ-то и „Пирогов”
От няколко години институцията изтрезвител не съществува. В столицата за последно тя се намираше в кв. Павлово. Еднодневното или еднонощното пребиваване струваше 35 лв. Понастоящем легналите пияници биват прибирани в районите управления, където биват „обслужвани” както дойде - оставят ги по коридори, фоайета и арестантски стаички. Тежко отровените ги карат в токсикологията на „Пирогов”. Странно е, че за такива казуси няма регламент; разсъждава се, навярно, че „хоризонталните” случаи вече са малко. Интересно е, че в европейски държави с по-тежка и масова „клиника”, изтрезвители няма. Закрихме ги и ние, навярно по ЕС-инструкция, май са останали само в Русия.
Но ако в градовете такива са анахронизъм, в големите курорти са нужни. В края на май хотелиери от Слънчев бряг по искаха в комплекса да бъде устроен изтрезвител. Правилно - нужни са специални хора, не бива с препилите да се занимават охранителни полицаи и медицински служби.
Автор:Наско Мандаджиев nabore.bg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук