Москвич-2141 Алеко вече на 30 години

През тази година последният масов модел на АЗЛК – Москвич 2141 Алеко навърши 30 години. Това е и машината, която имахме късмет да произвеждаме известно време у нас в завода на Балканкар в Ловеч. Биографията на модела е интересна и за съжаление доста печална, почти като историята на “Последния мохикан”.

За разлика от типичните холивуд истории, тук няма щастлив край. И колкото и да е странно основен виновник за това е друг съветски автопроизводител – АвтоВАЗ, който със създаването си дръпна почти всички финансови източници и кадърни инжинерни кадри. Тогава започва и разклащанетно на позициите на АЗЛК, дотогавашен лидер на рускато автомобилостроене. Експортът на продукцията му започва да спада, същото се случва и на вътрешния пазар не само в СССР, но и в страните на бившия соцлагер.

Шофьорите си харесаха жигулитата и отвърнаха поглед от нелошия и здрав модел Москвич 412. Естествено, ръководството на завода АЗЛК не бързаше да се предава и през 1976-а стартира производството на новия за времето си модела 2140, който всъщност си беше същият 412, макар и сериозно модернизиран. Всички в АЗЛК разбираха че е нужен коренно нов и различен модел и то доста преди това. Още в началото на 60-е години на миналия век стартира разработка на ново поколение автомобили с кодов индекс 3–5. Проектът предлагаше по-голям на габарити модел с много интересни решения, но моментът беше изпуснат и руската автопромишленост отиде доста по-напред. Пък и физически в сложното време на 60-е години е било много трудно да се организира производството на нов модел.

През 1975-а в АЗЛК тръгва разработката на съвършенно нов автомобил снабиращото все по-голяма популярност хечбек вида на купето. Конструкцията на прототипа, обозначен с индекса С, е била интересна и напредничава. Принципната схема на окачването напомня на това при тогавашното BMW 5-а серия, шасито е със задно задвижване, окачване McPherson отпред и мултилинк отзад. Но именно задното задвижване става фатаният проблем на проекта. В Министерството на автомобилната промишленост на СССР било прието решение, че всички нови леки коли трябва да са с предно задвижване и в АЗЛК пристига указание “отгоре” - да се разработи нов модел с предно задвижване на базата на чуждестранен аналог. И за такъв бил посочен Автомобилът на 1976-а година Simca 1308.

Погрешно се смята, че Москвич-2141 е просто копие на френската кола, а всъщност той има доста повече общи неща с Audi 100 C2 например. Двигателят е разположен напречно, диференциалът е между двигателя и скоростната кутия, решение позволяващо да се използват при новия модел двигатели от моделите със заднпо задвижване, както и да се направи и вариант с пълно 4х4 задвижване. Предното окачване е тип McPherson, докато при Simca 1308 е типичното френско торсионно, кормилната рейка е с горно разполагане, джантните са 14-цолови. В крайна сметка не остава почти нищо общо с избрания за подражание френски модел – може би само част от профила на покрива и уплътнителите на стъклата. Машината се получила много просторна, багажникът огромен, а сгънатата задна седалка осигурявала равна товарна площадка. По време на изпитанията станало ясно, че моторът на Москвич 412 е с недостатъчна мощност за по-голямата и тежка нова машина. Би могло да се използва мотор от ВАЗ-2106, на капацитетът на завода в Толиати бил недостатъчен. Затова конструкторите на АЗЛК заедно инжинерите от ВАЗ разработват нов двигател – семейството 414 с ходов обем 1,8 л и мощност 95 к.с. Появил се и дизел 1,9 л с мощност 65 к.с. В АЗЛК стартирали строителство на производствени цехове за производство на новите двигатели, но за това трябвало повечко време, а самата кола била готова. Затова взели решение временно да пуснат водела с двигатели УЗАМ и ВАЗ. През февруари 1986-а направили първата серия опитни екземпляри, а в края на годината и първите коли предназначени за продажба.

Новият автомобил беше доста комфортен за времето си, имаше голям и просторен интериор, огромен багажник, а надлъжната компановка му даваше висока проходимост и добра стабилност на пътя. Предавателната кутия беше една от първите в съветския автопром с 5 степени, а в приборното табло имаше и оборотомер. Сред слабите места на колата бяха материалите на интериора и стоманата, която нямаше добра корозионна устойчивост. Независимо от това производството вдигаше обороти и през 1991-а достигна своя връх от 100 000 коли. Постепенно се изчистваха проблемите с качеството, новият завод за двигатели беше почти готов.

Но, избухва перестройката разтресла цялата огромна държава. Москвич не успява да завърши строителството на новите мощности, оборудването за производството на новите двигатели било разкомплектована и изгубено. Москвич 2141 не получава очакваното развитие на гамата си с варианти седан, комби и миниван, търсенето започва да спада, въпреки че все пак успяват дза предложат нови мотори с ходов обем 1,7 и 1,8 литра, които чуствително подобряват динамичните и експлоатационни качества на модела.

През 1997-а леко променят предницата и наричат водификацията Святогор, а част от машините дори получили двулитровия двигател Renault F3R с мощност 113 к.с., познат ни от Renault Laguna. Добавили вносен съединител и серво на спирачките, но отново се намесват външни фактори и агонията на 2141 продължава.

Но дори и при тези условия е имало възможност за някакво бъдеще, защото през втората половина на 90-е години АЗЛК получава подръжката на московското кметство. Но ръководството на завода не успява грамотно да използва получените средства и вместо да ги използва за повишаване на качеството, ги хвърля за създаването на цяла армия странни модификации - Юрий Долгорукий, Князь Владимир и кичозната Иван Калита с баснословна цена. Да не говорим за модификацията купе Дуэт. Резултатът – никакъв пазарен интерес, дори и от кметството на Москва.

Производството неуклонно върви към нула и към 2001-а пада до 800 коли годишно. На 4-и март 2002-а конвейерът е спрян, а електроснабдяването на завода прекъснато. А по начало колата съвсем не беше лоша и се разполагаше на пазара в нишата между Волга и Лада Самара. Но историята се разпорежда по друг начин и днес на територията на бившия Москвич се правят Renault Duster и Capture, а Москвич е сред автомобилните марки потънали в небитието.
auto-press.net

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉