8:31
На 7 юни 1988 г. стартира съветският космически кораб „Союз ТМ-5“ с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов, бординженерa Виктор Петрович Савиних и българският космонавт майор. Мисията продължава до 17 юни.Александър Александров завършва Военновъздушното училище като летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в 22 изтребително-бомбардировъчен полк в Безмер, Ямболско. През 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.
Това е решено в специално създадена за това комисия за избор на първия българин, който ще има честта да полети в космоса, където се развихря люта борба, вдъхновена от местния патриотизъм. На финала остават двама летци – Георги Какалов от Ловеч и Александър Александров от Омуртаг, Разградско. За Александър Александров, се застъпва неговият земляк, членът на Политбюро Пенчо Кубадински. Както личи по името му, той също е от Лудогорието (до 1934-а родното му село Лозница се е казвало Кубадин).Ловешкото лоби, обаче се оказва доста по-силно. В него влизат ген. Добри Джуров, министър на народната отбрана от с. Врабево, Ловешко; Гриша Филипов, секретар на ЦК и член на Политбюро, бъдещ министър-председател; Милко Балев, началник на кабинета на Тодор Живков и по-късно член на Политбюро; председателят на президиума на БАН акад. Ангел Балевски. Последните двама са от Троян. В крайна сметка Георги Иванов Какалов, е определен за титуляр, а Александров остава негов дубльор.
Последното препятствие за първия ни космонавт се оказва неговата фамилия. Руснаците не я харесват, понеже на руски тя се превежда нещо като „Посерков” и съветските другари решават, че тя трябва задължително да бъде сменена. Така Георги Какалов става набързо Георги Иванов, фамилията, с която става известен. Към останалата подготовка той трябва да упражнява и новия си подпис. На 10 април 1979 г. той излита на борда на “Союз 33” със съветския космонавт Николай Рукавишников. Поради повреда на кораба двамата не успяват да се скачат с орбиталната станция. Животът им виси на косъм, но със самообладание и малко късмет те успяват да се приземят невредими и стават герои на България и на Съветския съюз. Независимо от неуспеха на “Союз 33” програмата “Интеркосмос” се смята за изпълнена. Тя продължава с полета на унгарския космонавт, а друг българин не се предвижда.През 1986 г., обаче се подписва двустранно споразумение между Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство – България и ГЛАВКОСМОС – СССР. Така само седем години след първия български космически полет на страната ни се предоставя възможност да изпрати втори сънародник в космоса, което е и прецедент в международната космическа програма „Интеркосмос”.
Главната причина посочвана затова е, неуспехът на първата ни мисия в космоса от 1979 г. За осъществяването на втория ни космически полет горещо се застъпва и дългогодишният военен министър ген. Добри Джуров, който решава да го направи в памет на загиналия си син –летеца Чавдар Джуров, загинал по време на полет при трагични обстоятелства. Това разбира се не може да стане и без безрезервната подкрепа на Съветския съюз .Кандидатите за космонавти се подбират между летците от изтребителната авиация. Подават документи около 300 човека. Изследванията са толкова щателни, че след тях някои кандидати се сбогуват завинаги със самолетите – лекарите им откриват недопустими за пилоти аномалии, останали дотогава незабелязани. След тестовете в България остават 10 души, от които съветски медици подбират четирима за по нататъшни изследвания в Москва. До финалната четворка достигат Александър Александров, по-малкият му брат Пламен, Красимир Стоянов и Николай Райков. Те отиват в руската столица на заключителни медицински тестове. Руснаците отхвърлят Пламен и изказват някои резерви по отношение на Райков. След това четиримата се връщат в България, където също както при първия космонавт, изборът прави политическа комисия начело с ген. Добри Джуров.
До този момент всички кандидати смятат Александър Александров за безспорен фаворит, тъй като е бил дубльор на Георги Иванов. През изтеклите седем години той запазва формата си и междувременно е завършил аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на СССР в Москва. Събитията обаче се развиват така, че Александров едва не се разминава за втори път с шанса да полети в Космоса. Предложението на командването на авиацията е: 1. Стоянов; 2. Райков; 3. Ал. Александров. Двойката избраници трябва да замине за Москва на 10 януари 1987 г. Предвидено е имената им да се оповестят на 5-и. Зад кулисите отново се развихря битка между членовете на Политбюро. Говори се, че на свой ред Пенчо Кубадински този път оказва много по-мощен натиск в полза на своя земляк Александров. Броени месеци преди насрочения полет партийно-правителствената комисия по предложение на самия си председател – военния министър, прехвърля решението на Главното политическо управление на армията. То се отлага за последния момент – 8 януари 1988 г. Според някои източници отново се пускат в ход политически компромати, но в крайна сметка за титуляр е определен Александров, а за негов дубльор – Стоянов. Красимир Стоянов, който напуска армията през 2008 г. като полковник в щаба на ВВС твърди, че двамата не са знаели за този избор до
На следващия ден в 18,03 часа космическият кораб “Союз ТМ 5” е изстрелян. Този път проектът се увенчава с пълен успех. На 9 юни корабът се скачва с космическата орбитална станция “Мир”, където са Владимир Титов и Муса Манаров. В реализацията на научната програма вземат участие над 15 научни организации, производствени и спомагателни звена от българска страна, при което в работите участват над 1000 научни работници, инженери, технолози и други специалисти. Базовата организация за осъществяването на проекта от българска страна е Института за космически изследвания при Българската академия на науките (ИКИ- БАН). По време на полета се извършват над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Осъществен е и телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската телевизия. Всичките 51 експеримента, предвидени в “Шипка”, са осъществени, и на 17 юни в 14,20 часа “Союз ТМ 5” се приземява в Северен Казахстан.
Така ние сме единствената социалистическа държава, която праща още един свой гражданин в Космоса. Няма нито една страна с нашите мащаби и население, която да е с двама космонавти и да е извела на орбита повече от 150 апаратури, прибори и системи, с които са проведени около 300 експеримента на борда на различни спътници и орбитални станции! Страната ни е 18-ата в света според класацията на ООН за държави, изпратили собствена научна апаратура в Космоса, шеста със собствен космонавт, трета, която произвежда специална космическа храна и е изпратила втори космонавт, само след СССР и САЩ.
Източник: socbg.com
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук