Здравейте, Българи, в земи далечни,
говорещи на всякакъв език...
Нали на български мълчите вечер?
И плачете със български сълзи...
Честита Коледа! Добре ли спите?
В небето чуждо как блестят звездите?
Тъй топло ли, като над бащин праг?
Не казвате. На български мълчите.
И бягат мислите ви все назад...
Назад... Към гробовете на бащите,
където тихи свещи не горят...
Назад... Към майките, които в здрача
на коледната вечер са сами...
Късмети слагат в българска погача,
с надеждата за по-честити дни.
Наздраве, Българи! Добре ли спите?
Подаръците плачат под елхите.
Витрините предколедно блестят.
Дано да са достатъчно парите,
спестени в емигрантска самота...
И - преброени в есента на дните -
да стигнат за поне една мечта...
Автор Гълъбина МИТЕВА
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук