Британски шпионин издава първите ни ракети

На 11 май 1962 г. в гората над сливенското село Чубра става нещо странно. Внезапно в небето се появили огнени комети, след секунда се разнесъл мощен гръм. Доста местни видели кометите, но комай никой не разбрал за какво става дума. Повечето помислили, че военните стрелят с нови катюши - реактивни системи за залпов огън. Тази дата всъщност е прощъпулникът на родните ракетни войски. Стреляли с тактическия ракетен комплекс "Луна", а мишените били на тридесетина километра - в района на днешния полигон "Ново село".4 месеца по-късно, на полигона Капустин яр в Съветския съюз, българските ракетчици извършват и първия боен пуск с оперативно-тактически ракети (ОТР) 8К11. Далекобойността им е 180 км. Стреля 56-а ракетна бригада, базирана в Марино поле край Карлово.Още същия ден - на 28 август 1962 г., радио Лондон съобщава за пуска и обявява, че България вече е ракетна сила. Радостта от успешния старт била помрачена. Веднага започва разследване кой е издал тайната. Бързо стигнахме до извода, че няма как от нас да е изтекла информацията, си спомня ген.-лейт. о.з. Димитър Тодоров, бащата на родните ракетни войски. Първо, пътуването до Капустин яр минало в абсолютна секретност. Дори близките на ракетчиците не знаели закъде заминават. Всички казали, че отиват на голямо учение далеч от гарнизона. Второ, всички средства за свръзка, както и екипажите им на полигона били съветски, било абсолютно забранено в ефира да се чува българска реч. Години по-късно военният ни елит получил сведения, че успешният пуск на българските ракети бил издаден не от някой друг, а от от британския шпионин Олег Пенковски. 3 месеца по-късно - на 22 октомври Пенковски е арестуван. Военен съд го осъжда на смърт и на 16 май 1963 г. е разстрелян. И до ден днешен информацията за полковник Пенковски е изключително оскъдна. Доскоро почти всички сведения бяха класифицирани като секретни. Счита се, че съветският офицер е започнал да сътрудничи на британското, а след това и на американското разузнаване през 1958 г. По специалност Пенковски е артилерист, войната завършва 26-годишен като командир на гвардейски артилерийски полк. Ако се вярва на западни публикации след негови разкрития са арестувани близо 600 съветски разузнавачи, като 50 от тях били офицери от ГРУ - Главно разузнавателно управление на Министерството на отбраната. След залавянето на Пенковски съветският Генерален щаб предприема колосална промяна на дислокацията на своите ракетни войски. Похарчени са милиони рубли само за преместване на стратегическите военни бази. На 28 юни 1968 г. български ракетчици проведоха първите бойни пускове на родна територия, си спомня ген. Тодоров. По това време той вече е назначен за първия командващ Ракетните войски и артилерията на Българската армия. Според генерала ракетните комплекси били разположени на позиции край бургаските села Ясна поляна и Веселие. За мишени избрали стари катери, закотвени в морето източно от Балчик. Замисълът бил по траекторията на ракетите да няма населени места и крупни промишлени обекти. 3 дни преди стрелбите бойни самолети от близкото летище Равнец изпълнявали доста странни наглед упражнения. Щом като приближили стартовите позиции рязко се вдигали нагоре, а след това обръщали право на север и летяли минимум 10-12 км по бъдещия маршрут на ракетите. Целта на занятието била ракетните стрелби да се замаскират като редовни полети на изтребители. В 6 ч. сутринта първо стреля стартовата батарея край Веселие, час по-късно следва групов пуск от 2 батареи край Ясна поляна. Според ген. Тодоров на позициите са били ракетни комплекси от типа Р-130. След обяд от района на Шкорпиловци в учението се включват и ВВС със зенитно-ракетен дивизион С-75 "Двина". Малко по-късно пробват мерника си и моряците с бреговия ракетен комплекс 4К87 "Сопка". Всички мишени бяха поразени с първия изстрел, си спомня ген. Тодоров. Според него значението на отличната стрелба се подсилва особено от факта, че ракетните пускове са проведени не на съветски полигон, а на българска територия. Всъщност това е единственият случай в историята на Варшавския договор, когато някой от съюзниците дръзва да организира ракетни стрелби на свой терен. Може да се спори какви са мотивите за това решение, защото вариантът - икономия на средства, отпада веднага, след като теглят чертата на разходите. Ракетните пускове у дома излизат по-скъпо. Съображението за секретност също отпада, защото по международното морско право сме били длъжни в едномесечен срок да оповестим координатите на района на насрочените стрелби. А трябвало да се стреля на море, защото територията на страната не предлага подходящ за полигон терен, който да има дълбочина около 300 км и по него да няма населени места и промишлени обекти. Надделява мнението, че ръководството на армията просто е искало да изпробва своите възможности. В средата на 80-те години Щабът на Обединените въоръжени сили /ЩОВС/ на Варшавския договор лансира идеята на територията на Белоруския военен окръг да се построи ракетен полигон за нуждите на всички съюзни армии, твърди ген. Тодоров. Планът бил всяка държава да участва във финасирането на обекта, а ракетчиците да пристигат без техника по предварително утвърден график. Подкрепихме това предложение, но по непонятни причини, то не се осъществи, коментира бившият ракетчик. С особена охота той обяснява защо българските ракетчици превъзхождали своите братя по оръжие. Докато чехи, унгарци и особено източните немци се стараели стриктно да спазват съветските правила за стрелба, българите търсели свои пътища за съкращаване на нормативите. Не бяхме коне с капаци, сред ракетчиците имаше невероятни умове, твърди генералът. Най-силни били новаторските умения на ракетчиците от тогавашната 56-а бригада. Още през далечната 1967 г. те разработили специални прибори за електронна подготовка на данните за пуска. Прескочили класическите методи, взети на въоръжение от Съветската армия, и в резултат съкратили нормативите с 50-80%!!! Нововъведението впечатлило не само София, но и Москва. И скоро било прието на въоръжение и при съветските ракетчици. 4 ракетни бригади плюс още толкова ракетни бази и 13 ракетни дивизиона имала Българската армия в онези години. С ОТР са извършени над 50 бойни пуска, а с тактически комплекси - над 120. За последно армията ни провежда ракетен пуск през октомври 1999 г. Стрелял ракетният дивизион на танковата бригада в Горна баня. Днес прочутата танкова бригада я няма. Наричат ген. Димитър Тодоров "папа на ракетните войски". Признанието той е заслужил не само с личния принос за утвърждаването на новия род войска, но и с дълголетието. Преди 2 месеца генералът закръгли 90 г. Началото е през 1960 г., когато държавното ръководство взема решение за създаване на ракетни войски. Първият командващ новия род въоръжени сили е ген. Мицо Гетовски, а полк. Димитър Тодоров - началник-щаб. 2 г. по-късно Тодоров поема командването, за да не го изпусне цели 15 г. От 1978 до 1987г. - още 10 г. пък е главен инспектор. Вече като пенсионер генералът преживява болезнено дълбоките реформи в БА, които засягат и ракетните войски. Автор е на уникалната книга "Ракетните войски на България", която по всеобщо признание бе приета с възторзи от военните среди. Днес ген. Тодоров е удивително жизнен. Ако облече униформата, едва ли някой ще съзре видима разлика с облика от преди 24 г. Преди 3 г. овдовя, но не е загубил дух. Ракетчикът е пълен въздържател, макар напоследък да си позволява по глътка качествена напитка. Добрата си форма обаче по-скоро обяснява със спорта. Дълги години редовно се е занимавал с тенис и туризъм.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ 24chasa.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉