Зайченцето бяло цял ден си играло в малката горичка с една сърничка Вече се стъмнило Слънцето се скрило Зайчето разбрало Че е закъсняло Хукнало да бяга Както му приляга Но в тъмнината Сбъркало следата Седнало да плаче Малкото юначе На кого да каже Път да му покаже Ей в тъмнината С лампичка в ръката Малката светулка На щуреца булка Зайчето видяла Пътя му огряла Отишло при зайка Свойта мила майка.
........................................................................................................
Питат ли ме дей зората ме огряла първи път. Питат ли ме дей земята / що най-любя на света. Тамо аз ще отговоря де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей. Тамо де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава / из Тракийска равнина. Българио драга мила земя пълна с добрини, земя що си ме кърмила моя поклон приеми.
........................................................................................................
Питат ли ме дей зората ме огряла първи път. Питат ли ме дей земята / що най-любя на света. Тамо аз ще отговоря де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей. Тамо де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава / из Тракийска равнина. Българио драга мила земя пълна с добрини, земя що си ме кърмила моя поклон приеми.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук