10:00
Внимателен и спокоен, Найджъл е приятен събеседник. Сигурен съм, че е бил любим учител на своите русенски ученици. Представям си, че за тях младият англичанин е олицетворявал Лондон и Бийтълс, както и че са му завиждали, че може да пътува и преподава, където си иска по света. С мисъл за всички български учениците и учители от онова време, предложих на Найджъл да се срещнем на 15 септември.
Найджъл не беше забравил на коя дата започва българската учебна година и хареса моята покана да ми разкаже своите спомени за живота в България и Русенската английска гимназия през 70-те години на миналия век. Застанали един срещу друг в пъб на гара Виктория, от където в миналото и днес тръгва английският Ориент Експрес за Източна Европа (Ориента), изглеждаме като пътници в един от тези влакове. Аз бях много любопитен, а Найджъл – леко изненадан да изчислим, че са изминали точно 40 години от края на учителстването му в България.
Карираната риза му придава неформален вид, но неговите обноски са елегантни. Още в началото на срещата разбирам, че макар този англичанин да познава училището и живота в моята България, той не прилича на никой от моите бивши учители и дори познати. Сещам се за Лорънс Арабски. Като Лорънс, веднага след завръшване на университета в Оксфорд, където учи чужди езици, Найджъл има желание за приключения по света. Само че за разлика от своя предшественик от началото на 20-ти век, Найджъл предприема своите пътешествия със своята съпруга, с която се запознава в университета.
В началото на 70-те години двамата, по онова време двадесет и няколко годишни, кандидатстват за учителски позиции в Британския съвет.Получават предложение за работа в България
Приемат с голямо желание, тъй като са привлечени от понякога плашещите и мистериозни митове за живота в страните от Източна Европа, зад „Желязната завеса“.
 |
| Срещата с Найджъл Мидълмис в Лондон – 2015 |
При пристигането си в Русе през септември младите англичани заварват града мокър и кален. Дъжд вали няколко седмици и пешеходците вървят по дъски, за да се предпазват от калта на строежите в центъра. Найджъл е леко изненадан, че русенци приемат спокойно положението. Някои му казват със сарказъм: „Няма как – строим социализъм!“
„Не знаехме нищо за българите“, признава Найджъл. „Във Великобритания бяхме виждали брошури за българския туризъм и ни беше направило впечатление, че българите на снимките не се смееха.“ Първите впечатления от публичните места не се различават от снимките. Продавачите в магазините и служителите са намусени и апатични. Често отговарят еднозначно с „Няма“.
„Имаше дори виц“, спомня си Найджъл, „че първата дума, която бебетата казват, е „няма“, а не „мама“
За разлика от публичните места, в частните разговори между ученици, колеги и приятели ние много бързо намерихме изключителна топлота, гостоприемство, доброта и хумор.“„Какво си спомняте от Русе?“, питам Нейджъл. „Моста на Дружбата, къщата на баба Тонка, корабите на Дунава, които откарваха вино за Западна Европа, колите Запорожец и Трабант…Имаше дори коли от преди войната. Но техническите умения на хората бяха забележителни. Спомям си, че в сервиза нямаха никакви проблеми за ремонтирането на Ситроена ми. Спомням си още, че по улиците на Русе се виждаха много хора с различни униформи. Спомням си манифестациите, особено тази на 24 май. Както и кооперативния пазар с вкусните зеленчуци от частните градини и лозета…“, отговаря Найджъл с усмивка, която съм виждал и на лицата на моите родители, когато разказват за отминалите времета.
Искам да си говорим за английската гимназия в Русе. Виждам, че тази тема е любима на Найджъл. Когато в разговора ни, който се води на английски, той споменава гимназията, използва българските думи – „английската гимназия“. Струва ми се, че за него тя олицетворява България.
„Буквално
всички мои български ученици бяха изключително умни
Те имаха невероятна памет. Ученето наизуст беше част от образованието в България по онова време. Някои можеха да научат за няколко часа дума по дума дълги уроци от учебника. Никога не бях виждал преди и след това подобно нещо. Това им помагаше в театралните постановки, които поставях заедно с тях в училището.“
Любопитен съм как са го приели и за какво са си говорили учениците и учителите. „Първоначално учениците в своите черни и бели или сини и бели униформи ме гледаха сериозно. Вероятно не знаеха какво да очакват от учител с фамилия като моята (Middlemiss означава буквално „Средната госпожица“). Постепенно обаче започнаха да се усмихват“, спомня си Найджъл.Учениците рядко говорели за политика. Но се вживявали в правенето на сравнения, например, дали Туполев 144 е по-добър от Конкорд. Връстниците им в Англия не правели подобни сравнения и имали много бегла представа за живота в Източна Европа. Българските ученици също се интересували от всекидневния живот във Великобритания и от популярната музика. Молели своя учител да им сваля текстове на песни на Блек Сабат и Дийп Пърпъл. Те също обичали да го образоват за България – да говорят за красивите й планини и море, за историческите личности, лишенията по време на Османската империя. Найджъл приемал добросърдечно тези уроци от своите 14- и 15-годишни ученици.
„Имаше ли теми табу?“, питам. Обяснява, че за политика рядко са говорили. После ми разказва за един разговор с директора на гимназията. Вероятно „комсомолец“ (Найджъл казва думата на български), докладвал на директора, че докато преподавал урока за сравнителната степен на прилагателните (по- и най-) английският учител дал пример, казвайки, че часовникът на Биг Бен е по-голям от часовника на Кремъл. Директорът разбрал, че Найджъл нямал никакви намерения да прави скрити сравнения за политическите системи,
но въпреки това го предупредил да внимава и да избягва сравнения с Москва.Питам за други разлики между българското и британското образование. Найджъл казва, че в русенското училище дисциплината и редът били много големи. В английските уличища имало повече насилие и грубост между учениците. Освен това във Великобритания мотивацията за учене била в някои случаи по-слаба. Там някои ученици ходели на училище колкото да се научат как да попълват формулярите за социални помощи на своите родители.
Найджъл ми разказва за приятелското отношение на колегите си и тяхното гостоприемство. „Тъй като по телевизията много често нямаше интересни предавания, редовно ходехме на гости, прекарвахме вечерите си в разговори, игра на карти и други игри. В България научих Бонжур Мадам, най-добрата игра на карти за деца. Пеехме също стари градски песни. Пеенето в домашна среда ми харесва и в Англия продължих да правя това с моите приятели. Разказването на вицовете беше също много популярно. Спомням си един български виц от онова време: ООН направили следния екперимент: трима (двама мъже и една жена) италианци, французи, англичани и руснаци били настанени отделно на пусти острови. След една година изследователите на ООН се върнали на островите, за да видят какво е положението с тройките. На „френския“ остров открили „menage a trois“ – французойката се била омъжила за единия от мъжете и била любовница на другия. Обитателите на „английския“ стояли в отделните му крайща и чакали някой да ги представи един на друг. Мъжете италианци загинали на дуел за жената. А на руския остров, единият от мъжете бил избран за Генерален секретар на комунистическата партия на острова, а вторият за Първи секретар, а жената копаела в полето картофи.“Питам Найджъл дали се е променила представата му за Великобритания по време на престоя в България. „В България се осъзнах като британец и западен човек. Започнах да ценя повече демокрацията и пазарната икономика. Едновременно с това след русенската Английска гимназия
ми беше трудно да приема да съм учител в британската образователна система, тъй като тя не беше на същата висота
Като се върнахме във Великобритания съпругата ми и аз разказвахме много за България. Няколко години по-късно нейният имидж пострада много вследствие на смъртта в Лондон на Георги Марков, за чийто убиец се предполагаше, че е използвал чадър с отрова. Този чадър стана нарицателен. Приятелите ми се шегуваха: „Найджъл, ти да не криеш чадър под палтото си?“
Найджъл е бил в България през 2011 г. и разказва за срещите си с бивши ученици и колеги и пътуването из страната. В много отношения тя е напълно променена. Отбелязвам, че много британци живеят вече в България и го питам какво би им казал за нея.
„България е райската градина на Изтока с много културни богатства
В Европейския съюз тя е страната на трето място след Гърция и Италия по антични богатства от времето на траките, гърците, римляните и македонците. Човек може да научи от българите за винарство, за цветя и зеленчуци, тайните и удоволствията от икономически независимия „добър живот“.Ако британците в България научат български, за тях ще се отворят много врати.“
Питам също какво би казал на българите във Великобритания. Найджъл препоръчва да вземат всичко, което може да бъде полезно за България. Това не означава да си вървят от Великобритания, а да не остават България да бъде възприемана като Мисисипи на Европа (Мисисипи е най-бедният американски щат).
„Понякога българите се опрадават, че са малка страна“, казва Найджъл, „но аз вярвам, че със своята култура, образование и природни богатсва, България би могла да се съревновава по значение със богатите европейски държави със по-малко население като Финландия, Ирланзия и Дания.
Източник:www.dnevnik.bg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук