Българското селско стопанство в цифри и факти (Статия)

Преди Девети септември 1944 г. земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара. През 1934 г., според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто – 33% с имот над 100 декара. 

Структурата на собствеността е – 94% от земята – частна, 4,3% – училищна, 1,5% – църковна и манастирска, 0,2% – държавна. Дървеното рало е главно средство за обработка, но към 38% от стопаните въобще не го притежават, 32% разполагат с железни плугове, 4% – с кукурузорезачки, 1,1% – с конски редосеялки, 1,2% – с конски жетварки, 25% от стопаните нямат работен добитък, 12% разполагат с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите – той е само 52% от наличните човешки ресурси.

В такава обстановка се пристъпва към изграждането на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС), което е съобразено с кооперативния план на В. И. Ленин, приложен през 30-те годинин в СССР, но и съобразено с българските условия.При разглеждането на кооперираното селско стопанство, което довежда до нарастване на производствените фондове, на добивите, на продуктивността на животните и до подобряване на социалното положение на селяните, на първо място следва да се изтъкне използването на земята. 

За периода 1960-1980 г. обработваемата площ е намалена с 1 500 000 декара, но същевременно, по законов ред, се осъществяват противоерозионни мероприятия, отводняват се заблатени места, коригират се речни корита, рекултивира се почвата, обезсолява се и се обезкислява, а и се почиства от инертни материали. За сметка на държавата се строят пътища и се подобряват стари трасета, прокарват се канали за поливане и се създават пасищни комплекси. Към 1980 г. те са 330 на брой с около 800 000 декара.

Тази ситуация може да се погледне и по друг начин. Общата територия на страната е 110 911 кв.км, от които сушата е 110 643,70 кв. км. През 1980 г. селскостопанският поземлен фонд възлиза на 61,68%, горския – на 34,80%, този на населените места – 3,52%. В обществения сектор се намират 91,60% от стопанисваната земя и 89,90% от обработваемата, от която 25,40% или 11 820 900 декара се напояват. Земята се пази по законов път. За включен земеделски парцел в строителен обект, инвеститорът заплаща от 3 до 10 пъти повече от необходимите такси в бюджета в зависимост от категорията на земята. Освен това се утвърждават нормативи за размера на земята в населените места. 

Разходите за опазване на природната среда, предвидени в националния бюджет, към 1980 г. са увеличени 2,6 пъти и са разпределени така: за опазване на водите (41,1%), на почвата (41,6%), на въздуха (2,3%), за безотпадъчни технологии (10,4%) и за други подобни дейности.При такива грижи от страна на държавата показателите за развитието и използването на производствените фондове са много високи. Съгласно статистическия справочник от 1987 г. земеделският машинен парк се увеличава и усъвършенства не просто с машини, а със системи от машини, които осигуряват комплексни технологични линии. 

Внедряват се също така и нови мощни трактори, както и комбайни с по-голяма пропускателна способност. Още по-въздействащ е един друг показател по данните на същия статистически справочник и той е увеличаването на общата продукция – при 100 единици на 1 декар през 1970 г. тя достига 133,3 единици през 1986 г., при 100 единици на 1 зает през 1970 г. тя се равнява на 213,7 през 1986 г.

Крайният резултат от селскостопанския труд или т. нар. обща продукция включва всички материални ценности, създадени в аграрния сектор за дадена година – произведеното от всички отрасли, прираста от животновъдството и стойността на основните средства за производство. Индексите на общата продукция за 1960 и 1986 г. показват за селското стопанство респективно 152,3 и 273,9 единици, за растениевъдството отделно 154,2 и 224,7 и за животновъдството отделно 148,6 и 359,0 единици. Големият растеж по съвкупност и по основни отрасли се дължи на увеличените добиви и на нарасналата продуктивност на животните, но не може да се подмине благоприятното въздействие на подобряващата се структура на производството. В същото време обаче, материалните разходи нарастват с темп, който е по-висок от този на общата продукция.

Прегледът на растежа на общата и на чистата продукция обобщено показват, че социалистическото селско стопанство осигурява по-голям икономически напредък от частното дребно селско стопанство. Този напредък се изразява в задоволяване на потребностите на страната, на износа и на хранителната промишленост, но и доказва, че аграрният сектор е основен при определянето на размера на националния доход. От друга страна, наблюденията върху големия растеж на общата продукция показват, че социалистическото селско стопанство разполага с недостатъчно използвани потенциални възможности, особено в условията на подобрена структура, на модернизираща се материална база, на интензификация и концентрация.

В обобщение може да се каже, че политиката на БКП особено след 1956 г. е насочена към коренен поврат в селското стопанство, който се осъществява с подготвени специалисти с висше образование, с високи научни резултати в областта на селекцията, породообразуването и интензивните технологии, с химизацията, механизацията и напояването, с концентрацията и специализацията на производството и с усвояването на водещия световен опит. Политиката на отрасъла е успешна и заради субсидирането на планинските и на полупланинските райони, както и на износа им, но и заради неограничения пазар в страните от Съвета за икономическа взаимопомощ и в арабския свят.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉