7:42
Волев няма никакво колебание кой ще е в ролята на Пурко, както хората наричат своя съселянин Аспарух Кънчов. 3-4 години по-рано режисьорът вече е спечелил лаври заедно с Тодор Колев в “Двойникът”. Подкрепя го и сценаристът Никола Статков, който обича да казва, че ако Тодор Колев е актьор в някоя от западните кинематографии, щяло да има поне остров на негово име.
За ролята на Пурковица Волев избира неизвестната дотогава актриса от Сливенския театър Йорданка Стефанова. Препоръчват му я като талантлива, с нестандартна визия и много вътрешен огън. А на него му трябва автентична жена, да изглежда естествено като селянка. Понеже тя е по-височка от екранния си съпруг, когато снимат двамата, Тодор Колев се качва на специално дървено сандъче.Основният партньор на Пурко в “Господин за един ден” е Малкият слон от Странджа планина. Ролята изпълнява тримесечно шарено прасенце, порода “Полудива странджанска”. И ако Николай Волев не е имал никакво колебание за Тодор Колев като Пурко, намирането на Малкия слон му струва бая време, сили и нерви.
Понеже няма как да организира кастинг, режисьорът обикаля дни наред с джип Странджанския район, където прасетата са в полудиво насипно състояние. Свинари ги отглеждат вдън горите дъбови заради жълъдите, които са основната им храна.
И един хубав ден Волев най-после го намира. Харесва го от пръв поглед, защото във физиономията му има нещо живо и одухотворено. Но прасето се оказа толкова диво, че едва успяват да го уловят.
После му намира и дубльор – също така шарено и интелигентено прасенце. Режисьорът има горчивия опит от телевизионния сериал “Селцето”, където изигра ролята на Асо, човек с поразклатена психика. При снимането на този сериал внезапно умира кравата Милка. И тъй като няма подготвена дубльорка, гримьорският екип всеки ден хвърля часове работа, за да докара друга крава до някаква прилика с Милка.
“Господин за един ден” е заснет основно в Кондолово и Българи, селца на трийсетина километра от Царево, където времето е спряло почти в края на ХIХ век. Малкият слон от Странджа се справя чудесно с ролята си. Играе толкова самоотвержено, че се налага екипът да вика подкрепления от близките села, когато снимат епизоди с него. Правят специални отцепления и заграждения на района като при бойни стрелби с гаубици.
По сценарий прасето трябва да е много яшно. Как иначе ще порасне до размерите на малък слон?! Поне с такава гаранция Пурко го взема от пазара, като разменя за него единствената си коза. “То бива да си яшно, ама чак дотам… Ти не до Коледа, още до Димитровден ще станеш като слон! Каква е тая порода, какво е това чудооо”, обнадежден и щастлив казва Пурко, когато животното на бърза ръка изяжда храната му за целия ден.
Преди години попитах Тодор Колев какво е актьор да си партнира с прасе.
“Вместо отговор ще ви дам конкретен пример – каза Тодор. – Тогава играех в Народния театър и често ходех в ресторанта на последния етаж. Един ден на масата ми седна Крикор Азарян и призна, че още не е гледал “Господин за един ден”. И казва: “Тодоре, зад теб седи един от ЦК на БКП, но не се обръщай, да не разбере, че говорим за него. Защото преди малко ме видя и вика: “Абе, тоя твоя приятел как може да се излага така? Каква е тая простотия? Гледах го в един филм – гони някакво прасе, целият брадясал, черен като циганин
Какви са тия филми, как може да се излага така?…”
Но ако Тодор Колев не обръща особено внимание на оценката на един висш партиен чиновник, обидата, че не го пускат в Италия за премиерата на филма там, той смяташе за най-голямата в живота си.
Отива той в паспортната служба на бул. “Георги Димитров” (сега “Мария Луиза”) при някакъв шеф Нешев. Той отказва да го приеме, но един служител разпознава актьора и го съветва да изчака Нешев на изхода – след десетина минути си тръгвал, щял да ходи на лов.
Тодор го пресреща, представя му се, обяснява, че трябва да пътува до Италия и пита има ли някакъв проблем с паспорта му.
Нешев го измерва с мрачен поглед и казва: “Къде е баща ти, Тодоре, да дойде да ти хвърли един бой! Ти ще ме питаш мене защо не те пускаме!? Я се махай оттука бе, келеш с келеш! Поне се засрами от паметта на баща си…” “Все едно някой ме перна през главата, нищо не можах да му отговоря. Обзе ме срам, че съм достигнал до такова падение, та чак баща ми да се срамува от мен”, разясни ситуацията Тодор приживе.Малкият слон от Странджа професионално се справя с ролята си и в епизода, когато трябва да изяде току-що построения втори войнишки паметник.
Обаче режисьорът Волев и художникът Костадин Русаков му спретват малко подъл номер – държат го два дни гладно. А крака на войника от паметника художникът прави от твърдо бяло козе сирене. Като пускат изгладнялото прасе, то веднага подушва сиренето и се нахвърля да яде паметника. И след като го изяжда, стопанинът му Пурко застава на пиедестала и посреща идващия в селото депутат. Облечен във войнишки дрехи и шинел, омацан целият в цинквайс, Тодор Колев геройски издържа 40-градусовата жега, докато снимат епизода. А Волев обичал да снима много дубли на всеки епизод.
Режисьорът замисля достоен финал на специалния си актьор. На официалната премиера на “Господин за един ден” при представянето на участниците Тодор Колев трябва да го изведе с каишка пред публиката. Обаче след снимките екипът предпочита да види Малкия слон от Странджа не на сцената, а в тавата. Красиво изпечен и с лимон в устата като героя на Габриел Гарсия Маркес в “Есента на патриарха”. Както се казва, изкуството иска жертви и странджанското прасенце се отдава цялото в името на една от най-смешните български комедии.
Екипът дълго търси и шапка за главния герой. Косицата на Тодор Колев вече е бая оредяла и Волев иска през цялото време той да играе с интересна шапка, за да изглежда по-млад. Двамата като гламави обикалят Киноцентъра, всички театри и накрая я намират в дъното на гардероба на театър “София”. Волев я кръщава “бивш каскет”, тъй като козирката й е отпрана. Но пък страхотно лепва на физиономията на Пурко.Счупен крак спира Иво Папазов-Ибряма да демонстрира за първи път в киното майсторската си свирня. Волев и композиторът Иван Стайков също дълго търсят музика за филма. Странджанските напеви са малко тъжни и провлачени, а те искат мелодията да стане шлагер. Когато я намират се оказва, че им трябва кларнетист виртуоз. И тогава Джони Пенков пуска на Волев някаква много тайна касета. Режисьорът се хващам за главата. Кой е този виртуоз? Едно турче, тайнствено се усмихва Джони Пенков. Как се казва? Ибряма, така сме го набарали!
Ибряма, който лежи със счупен крак, им казва да отидат в еди-коя си пловдивска циганска махала, там има младеж добър почти като него. И този младеж свири реално във филма, а Тодор чудесно го имитира на екрана. Преди снимките ходи на специални уроци при кларнетиста Людмил Георгиев. Тъй като е много музикален бързо хваща нещата. Иначе всеки музикант ще ви каже, че е изключително трудно да имитираш кларнет и да се получи достоверно.
Знаменити са кадрите в “Господин за един ден”, в които Тодор Колев и Георги Мамалев орат с мотоциклет
Екипът изравя отнякъде стар руски мотор ИЖ и го прави да изглежда още по-ретро, като от времето на Балканската война.
За да пуши повече, слагат отзад танкова димка. Решението е ефектно, но и много опасно, защото димката е близо до бензиновия резервоар. Снимат поредния дубъл и както си пуши, изведнъж мотоциклетът пламва.
Мамалев без малко да изгори като мишка на него. Някой вика “Бягайте!” и екипът хуква презглава. Избухналият резервоар би залял всички около снимачната площадка с горящ бензин. Добре, че един от местните хора не губи самообладание, грабва шуба и потушава огъня.Георги Мамалев дава идеята, когато орат, неговото и лицето на Тодор Колев да бъдат напрашени и си навлича гнева на Адама. Тъй като екипът няма от онзи специален прах, който се използва в Холивуд, и на който Мамалев може би се надява, гримьорката хвърля в лицата им прах от угарта или близкия черен път.
Операторът Красимир Костов застопорява камерата и актьорите преминават пред нея, орейки нивицата. Волев прави много дубли, което изнервя двамата, но пък всичко се получава много смешно. “Наистина, много съм жесток понякога”, признава, макар и с половин уста, Николай Волев. А пред актьорите се оправдава с факта, че гениалният Чаплин понякога е правил по 300 дубъла на един кадър. Защо той да не може да заснеме по 20-30?!
По време на снимките съдбата на няколко пъти му прави мръсни номера, но в най-трудния момент му удря приятелско рамо. Пет дни преди снимките на епизодите с крайслера, с който столичните мошеници омайват Пурко, художникът в екипа съобщава, че договореният автомобил не може да пристигне, бил даден за друго „мероприятие”. Работата става инфарктна.
И само ден преди снимките, както се разхожда мрачен из Царево, Волев изведнъж вижда как пред него се движи… великолепно запазен ретро крайслер. Ощипва се здраво, да не би да халюцинира. Не, крайслерът, и то от епохата, за която става дума във филма, продължава величествено да бръмчи по царевската улица.
Собственикът, немски турист, се оказва маниак на ретроавтомобили, които купува и възстановява, и сега се разхождал из Европа с най-новата си придобивка.
“Що за въпрос? За мен ще бъде голяма чест автомобилът ми да се снима във вашия филм”, казва той на ошашавения режисьор. После стоически издържа жегата и неудобствата на снимачната площадка и дори отказва предлагания хонорар.
Павел Поппандов е щастливецът, който прави няколко кръгчета с бижуто
А операторът Красимир Костов намазва филтрите на камерата с вазелин и затова кадрите с автомобила изглеждат размазани и малко нереални като в приказка.Финалната сцена с кръчмата е снимана в с. Българи, където има древна църква, но кръчма няма. Решават да преградят задната част на божия храм и се получава идеално, но попът се запъва: Трябва да питаме Старозагорския митрополит, не може да се скверни църквата. Владиката великодушно отсъжда: Щщом е за изкуството, може!
Тъкмо решават проблема с църквата и скачат военните. Филмът се гаври и подиграва със славната българска армия! В този си вид не може да излезе по екраните. Понеже действието се развива по времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, филмът започва как мъжете от селото на Пурко заминават на фронта. Потеглят със знамена и бойни маршове, но се връщат ранени, осакатени и с все по-рехави редици. Въобще – тръгват като аслани, а си идват като насрани.
И точно заради тези кадри ръководството на БНА спуска бариера пред готовия филм. С не особено добро око на него гледа и отдел “Пропаганда” в ЦК на БКП. Защото са показани едни депутати, които идват в селото на Пурко, за да открият паметника. И “от горе” се боят да не би зрителите да съзрат нелицеприятни аналогии със социалистическата действителност.
Тогава екипът прибягва до хода с цитатите. В началото на филма лепва няколко изречения от Димитър Благоев-Дядото, създателя на социалистическата партия в България. Ето първото от тях: “Българските буржоазни партии ограбиха България и заложиха цялото й богатство на империалистическите държави.” И пътят на филма към зрителите е открит.
“Господин за един ден” е първият български филм, показан в киномрежата на Италия. Николай Волев и досега си пази една програма, от която се вижда, че филмът му е по екраните в компанията на ленти, заснети от Акира Куросава, Карлос Саура, Ален Рене и др.
Самият Нино Манфреди озвучава ролята на Тодор Колев. Той споделя с Волев, че обикновено не приема такива предложения, но толкова харесал филма, че се съгласил да даде гласа си за Пурко. И той като героят му е роден в малко италианско селце, със също такъв пейзаж и чукари. А и останал възхитен от играта на колегата си Тодор Колев.
На Международния кинофестивал на хумора и сатирата в Габрово през 1985 г. “Господин за един ден” печели наградата за пълнометражен филм, а Тодор Колев – отличието за най-добра мъжка роля.
Aвтор: Пенчо Ковачев Източник: socbg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук