Как с преврата през 1934 г. можехме да станем република! (СТАТИЯ)

Кимон Георгиев (на преден план с бастуна) през последните години на живота си. 

Зад него се вижда и министърът на вътрешната търговия Пеко Таков

В свое неизвестно интервю от преди 46 години старият политически лъв, организатор на събитията от 19 май споделя: „Между нас имаше предател!”
 
През есента на 1967 г. рядък журналистически шанс ми даде възможност да разговарям със стария политически лъв, участник в три държавни преврата Кимон Георгиев. Той беше отдавна приключил с кариерата си във властта и името му почти не се споменаваше. В двора на една от вилите в Банкя, стопанисвани от ЦК на БКП и Министерския съвет, познат ми посочи висок и слаб старец, който се грееше на есенното слънце – „това е Кимон Георгиев”. Вече пишех първите си дописки в „Народна младеж”, миналото ме привличаше властно и веднага ми се прииска да разговарям с премиера на първото ОФ-правителство. Моят познат бе градинарят на вилата и веднага пое ангажимента да ме представи на Кимон Георгиев. Само след ден-два вече седях на пейката до възрастния държавник и доста смутен задавах въпросите си. Уговорихме се, че няма да правя обикновено вестникарско интервю (пък и кой вестник щеше да го публикува тогава?), а само ще разговаряме за минали събития, в които той е бил участник. Няколко месеца преди това бях записал свой диалог с друг политик от годините между двете войни – Димо Казасов. Още като споменах пред Кимон Георгиев това име, видях че не му стана много приятно – бай Димо си беше позволил вече да се изказва доста лошо за бившия водач на „Звено”. Разговорът ни започна оттам:
 - Димо Казасов е стар грешник, младежо. Няма да говоря за политическите му криволици през годините – тръгна от социалдемокрацията и стигна до министерско кресло в правителството на Цанков. Но в крайна сметка, кой политик не е правил грехове – особено ако се радва на дълголетие, което съдбата ни даде с Казасов. Сега чувам, че Димо говори срещу мен в една компания, която се събира всеки понеделник в Руския клуб. Приказвал, че съм му редактирал спомените и съм ги спирал от печат. Ама той отиде доста далеч в приказките си – нарича ме монархист, а у нас и децата вече знаят, че Кимон Георгиев, политическият кръг „Звено” и дори част от офицерите във Военния съюз си бяха републиканци...    
- Разкажете как стана превратът на 19 май 1934 г.?
- Превратът стана лесно – все пак военните имаха доста влияние тогава. Пък и в страната нещата не бяха стабилни. В „Звено” бяхме решили да сложим ред – дали правилно сме постъпили сигурно историята някой ден ще си каже думата. Вечерта се бяхаме събрали няколко човека (може да се каже щабът на преврата) във военното министерство. Съставихме новия кабинет и на мен се падна задължението, като водач на правителството, да представя на Особата (цар Борис ІІІ – б.а.) списъка на министрите. Вече си бяхме сложили главите в торбите и написахме две прокламации до царя. Едната със съставеното ново правителство, водено от мен, което Борис трябваше да утвърди, а другата – за отказ, абдикацията му от трона като български цар... Бяхме дошли до идеята, ако величеството ни се противопостави – да обявим България за република. Първият вариант бе по-реален – все пак тогава в Европа имаше само две републики – Франция и Германия, едва ли щяхме да дочакаме международна подкрепа, ако бяхме свалили Кобурга.
- И все пак такъв вариант от развитието на преврата е имало?
- Да, можеше и натам да тръгнат нещата. Сложих двете прокламациии в джобовете на сакото си – нямаше време за папки, и тръгнах към двореца. Моите колеги бяха накацали по прозорците на военното министерство и чакаха как ще се развият събитията. Вече се бяхме обадили по телефона в двореца и оттам бяха потвърдили моята аудиенция. Бях неспокоен – от царя всичко можеше да се очаква. Мислех си, че като нищо може и да ме арестуват още щом прекрача прага на палатите му. Борис ме посрещна в залата за аудиенции – още щом влязох вдигна ръце към тавана и каза театрално: „Г-н Георгиев, закъснявате! Не ви ли е неудобно царят да ви чака!?” Величеството кой знае защо беше в парадна униформа. Почнах за говоря. Казах, че властта е в ръцете на нови хора, които идват с нови идеи. Той ме прекъсна: „Готов ли е списъкът с новите министри?” Извадих списъка, който започваше с моето име. Царят го прочете – през цялото време имах чувството, че вече някой му беше докладвал имената на новите министри по телефона. От тогава досега се питам – кой беше информирал царя за нашите планове и не намирам отговор. Имало е предател между нас. След това подписа списъка и каза само: „Хаирлия да е!” Така се разминахме с абдикацията и обявяването на републиката!
- От стари хора съм чувал една легенда. Говори се, че след аудиенцията, на тръгване сте се подхлъзнал на излъскания паркет и сте паднал, оставяйки върху тапета отпечатък от ботуша си. Според мълвата цар Борис ІІІ заповядал да не изтриват следата, за да му напомня за Кимон Георгиев и преврата, който той му спретнал на 19 май 1934 г. Каква е истината?
- Това са приказки на Шехерезада. Чувал съм тази история. През 1934 година аз отдавна вече не бях офицер, в двореца бях влязъл с цивилен  костюм, така че никаква следа от „моя ботуш” не би могла да се отпечата на тапетите на Кобурга. А Борис ІІІ бързо ме отстрани от властта – още на следващата година бях заточен на остров „Света Анастаси (”Болшевик”), където направих първите си преки политически контакти с комунистите. След десетина години (беше 1943-та) те ме намериха в едно лозе край Бургас и ме поканиха да участвам в Отечествения фронт. Нататък историята е повече позната...            
 
Интервю на Валентин БОЯДЖИЕВ Наборе.БГ

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉