Как Астор купува къщата на Сенко и 4 години не може да напусне България заради доноси

Антраник Арабаджиян - Астор е роден в Шумен на 18 ноември 1943 г. Фокусник №1 има 16 000 представления в цял свят. Първият си номер прави, когато е на 5 години, а на 10 вече мисли, че е магьосник, след като успява да отгатне отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а не я бил учил!

........................................
- Астор, преди време един от учениците на Орфи постави под въпрос, че имате „Оскар” за магии?
- Чувал съм това многократно. Понеже аз съм много откровен човек, показах на един колега статуетката и без да ме пита никой, казах: „Ама диплома не ми дадоха”. И веднага - той няма диплома, той... Следващата година хората от „Оскар”-а ме канят на шоу като човек, печелил наградата и най-официално ми връчват дипломата - тя е много красива, с восъчен печат. Сега мисля да направя по едно хубаво копие и да ги изпратя на тези колеги, които говорят, че нямам „Оскар”. Вече имам диплома, но аз не съм я показал почти на никого. Нямам желание да доказвам нищо пред никого. Ако искат да вярват, ако искат да не вярват.

- Кои са най-опасните номера, които сте правил?
- Един номер с 8 топки. Най-обикновени пинг-понг топки. Щях да умра при него по време на репетиция. И то защо? В желанието си да вкарам още една топка в устата си, натискам навътре, за да видя дали няма възможност още и още... И като се залепва в гърлото ми –

не мога да дишам...

Натискал съм гръкляна си, беше посинял целият, бърках си с пръст в гърлото, въобще не искам да си спомням за този случай. Бях сам в апартамента, в който живеех, и нямаше на кого да кажа. Направо си отивах. То беше опасно, ако аз още малко бях натиснал с тъпата си глава, защото ако влезе по-навътре, щях да умра, да остана без въздух. И аз го намразих този номер.

- Колко ще ви струва номерът с летенето на Дейвид Копърфилд, ако решите вие да го изпълните?
- Гонеше половин милион, аз дори не попитах, за да не ми стане лошо. Но аз не искам да го правя, дори се шегувам, че за мен ще излезе по-скъп номер, защото аз съм много по-тежък от Дейвид Копърфилд. Той е примерно 80 кила,

аз съм стигал до 135 кг,

но сега съм 115.

- За колко пари купихте къщата на мистър Сенко?
- Много малко. В смисъл тогава бяха нормални цените. Аз я купих на 28 февруари 1983 г. Никой не допускаше, че може да се продава къщата. Аз бях в Италия и написах писмо на сина и на третата съпруга на Сенко, двамата бяха собственици: „Чух, че продавате къщата...”, което не беше вярно, откъде да чуя - и продължавам: „Ако това е истина, аз съм потенциален кандидат, готов съм – замяна на къща с апартамент, с нещо друго, с кола, левове, валута, каквото кажете, както кажете”. Никакво обаждане. Чаках един, два, три месеца и в Италия видях един мой приятел, който му разказвам това и той вика: „А, те я продадоха къщата на един автотенекеджия”. Викам –

Сенко като чуе, ще се обърне в гроба.

Защото беше голямо място, за гараж ставаше. И вече като знам, че е продадено, от Италия отивам в Египет, работя 6 месеца там, свършва ми турнето и в края на есента се прибирам. Идвам си с такси в жк „Люлин”, тогава живеех там с майка ми и дъщеря ми, и както свалям багажа, майка ми казва: „Андро, жената на Сенко те търси”. И аз веднага тръгвам със същото такси към къщата, сякаш ще изтърва разговора. Пристигам, звъня на вратата, отваря Елена и казва: „Айде, бе Асторе, къде беше, с Ицо решихме да ти дадем на теб къщата”. И аз като го чух това, щях да припадна. С Ицо се разбрахме да му дам пари, а жена му поиска апартамент и пари. Нормално едно такова нещо би се разминало с 25-30 000 долара по онова време, при мене стана много повече от тройните замени. Айде на този пари, на онзи пари, на нея й направих основен ремонт на апартамента. При мене може би двойно излезе – към 55-60 000 долара, много пари бяха тогава.

Една от причините аз да се върна от Америка беше, защото един мой приятел каза: „Ти знаеш ли, че в момента тази къща може да струва към 300 000 лв.?”. Аз имах едно кафене в САЩ, имах къща, зарязах всичко и се върнах. В Лас Вегас работих на хонорар, даваха ми пътни, храна, хотел и 1500 долара седмично. С мои пари отидох в Америка, доста пари спечелих и се върнах оттам без пари.

- Е, поне къща сте си купил в Америка…
- Аз я оставих на дъщеря ми. Тя се ожени, след това нещо не можаха да си плащат вноските за къщата и банката им я взе. Говоря за преди 15 години. Аз бях взел кредит от американска банка с туристическия паспорт, нали съм голям магьосник?

- По време на социализма как гледаха на вашите илюзии другарите?
- Много по-добре от сегашните „другари”. Тогава се обръщаше внимание на културата много повече.

Един от близките хора на Тодор Живков беше Мистър Сенко.

- Казвате, че сте пътували многократно до Америка, имахте ли проблеми с пътуванията?
- Имах забрана. Страхотен като финанси договор за Италия – не ме пуснаха; страхотен договор за Турция – не ме пуснаха. Не можах да отида в Бейрут, изтървавам страхотни договори. От 1970 г. до 1974 г. не ми дават паспорт. Отидох в милицията и дори един ми каза: „Много е писано за тебе”. Не можах да отида във фестивала във Виена и като капак не ме пуснаха на фестивала в Карлови Вари, по времето, в което аз съм председател на магьосниците у нас!? На „Лъвов мост”, дето е МВР, там беше паспортен отдел, много учтиво ми казват, че имам отказ. Направих си среща, помолих ги да ми обяснят и те ми казаха – изчистете си това, което е писано за вас.

- Сега в по-ново време ходихте ли да прочетете кой какво е „пял” за вас от познатите ви?
- Не. Не искам да видя нищо, може да ми е приятел. Нямам желание, но си имам своите съмнения…

- Не се ли опитаха и вас да ви вербуват?
- Аз съм с много дебела глава, не става. Те знаят, че няма да стане. Единственият човек, пред когото съм бил с наведена глава, беше баща ми. Никой друг! На 68 г. съм и в моя живот нито на един човек не съм направил нещо лошо.

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА www.blitz.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉