Стопанството на България при социализма

Коренен прелом в развитието на производителната и териториалната структура на стопанството настъпи след Деветосептемврийското народно въстание през 1944 г. Под ръководството на БКП народната власт проведе аграрна реформа, национализира придобитите по незаконен начин имущества, мините, банките и др. Чрез национализацията на промишленосттаи кооперирането на селското стопанство и занаятчийството капиталистическите обществено - икономически отношения се замениха със социалистически. Това позволи много от наличните предприятия да се уедрят, а други да се закрият, с което настъпи промяна в територилното разпределение на промишлеността. трудово - кооперативните земеделски стопанства създадоха условия за правилна териториална организация на селското стопанство. Обществената собственост върху средствата за производство в промишлеността, селското стопанство, транспорта и търговията създаде необходимите предпоставки за планово ръководство и интензивно развитие на цялото стопанство. Съгласно изискванията на научно - техническия прогрес, на природните и икономическите условия и международното социалистическо разделение на труда се осъществява специализация и концентрация на производството. Изпълнява се комплексната програма за интеграция между социалистическите страни, членки на СИВ като нашата икономика все повече и повече се сближава с икономиката на Съветския съюз. В условията на социализма стопанството се развива с оглед осъществяване на една основна цел - все по - пълното задоволяване на материалните и духовните потребности на членовете от обществото. В противовес на капиталистическия закон на конкуренцията и стихийността на производството при социализма действува икономическия закон за планомерно пропорционално развитие на стопанството. Съобразно неговите обективни изисквания се осъществява цялата научна дейност от икономическата география - за правилно развитие и териториално разположение на производителните сили и за формиране на териториално - производствените комплекси в народното стопанство. Изискването за по - справедливо разпределение на доходите на населението и еднаква степен на икономическо и културно развитие налага и по равномерно териториално разпределение на поизводителнитре сили в промишлеността, изграждането на нови промишлени центрове - Димитровград, Мадан, Девня - развитието на промишлеността и в изостаналите в миналото градове като Никопол, Кула, Разлог и др. национален доход. Националното богатсво на една страна се измерва с величината на обществения продукт и на националния доход. Обществен продукт и национален доход се създават само в отраслите на материалното производство: промишленост селско стопанство, горско стопанство, строителство, транспорт и съобщения и стокооборот. В сравнение с 1939 г. през 1970 г. общественият продукт е увеличен около 10 пъти а националния доход - 6 пъти. Междувременно в структурата на националния доход настъпват големи промени. Докато през 1939 г. в селското стопанство е създаден около 80% от националния доход на страната, то през 1070 г. е създаден само 22%.Националния доход се разпределя за: Фонд натрупване - за основни производствени фондове и за оборотни фондове - средства за израсходвани суровини, материали и други и за запаси. Фонд потребление включва стойността на материалните блага, които се израсходват от населението и непроизводствените учреждения - училища, болници и др. Нашата партия и правителството осигуряват оптимални пропорции в разпределението на националния доход между фонд ,,натрупване и фонд ,,разпределение''.които осигуряват непрекъснато повишаване на материалното благосъстояние и културното равнище на трудещите се. Производствената структура на стопанството в България се разкрива с помощта на много показатели. Значението на която и да било производствена дейност обаче се измерва със създадения от нея обществен продукт и национален доход.

razberi.info

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉