12:25
Нашите деца разполагат с достатъчно храна, напитки и дрехи. Те са обкръжени от нашата грижа, топлина и любов. Всяка сутрин ги изпращаме на училище, всяка вечер ги посрещаме с топла вечеря. Но защо техните очи въпреки това са пълни с необяснима тъга?
Поколение RESET (Reset generation) – така е наречено това явление от списание „Esquire”. Това е едно от най-разпространените явления на днешното време: младите хора, попаднали в затруднено положение, предпочитат да не търсят решение, а като в компютърна игра да натиснат клавиша Reset (рестартиране) и да започнат всичко отначало в нов живот след прераждане.
Според д-р Михаил Околийски от Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ), всеки ден у нас едно дете прави опит за самоубийство. 308 деца са се опитали да сложат край на живота си през 2009 година, като 271 от тях са момичета.
Във всички времена е съществувало убеждението, че суицидът е явен признак на психическо заболяване. Т. е. всеки, който се е опитал да „натисне копчето”, посмъртно е получавал прозвището „ненормален”, а тези, които са били спасени, са били водени на отчет в психиатриите с всички произтичащи от това последици.
Въпреки установеното мнение, мислите за самоубийство по-скоро са признак не за отсъствие, а за излишък от ум. Затова и съществува изразът „от ума си пати”...
Истинското самоубийство никога не е спонтанно – колкото и понякога да изглежда неочаквано. То винаги се предшества с угнетено настроение, депресия или просто от мисли за край на живота. Често даже най-близките не забелязват такова състояние поради разсеяност, а понякога и от безсърдечие. Своеобразен тласък на готовността към истинското самоубийство са размишленията на човек за смисъла на живота. Младите хора, които не могат да намерят отговора на този въпрос, по силата на юношеския си максимализъм просто не са способни да понесат зеещата пустота вътре в себе си.
Самоубийствата „от любов” в същността си не са просто буйство на хормоните. Това е отражение на потребността да бъдеш нужен някому: ако не на родителите, то поне на него или на нея. И ако детето не срещне взаимност, то често получава усещането, че на този свят не е нужно на никого. А това значи, че няма и смисъл.
Лъжливото самоубийство е съдбата на тези, които разбират, че самоубийството не е най-достойният път да се решат проблемите, но друг те така и не са открили. Такива хора избират не открития край на живота по собствено желание, а т. нар. суицидалнообусловено поведение. Такива са рискованото шофиране, заниманията с екстремни спортове, опасният бизнес, доброволните пътешествия в горещите точки на света, алкохолната и наркотичната зависимост...
Децата, возещи се на покрива на асансьора, могат да правят това по същата причина. Няма смисъл да им се говори колко е опасно това за живота, именно тази опасност жадуват скритите суициданти.
Външната причина за загубата на смисъла на живота при всеки е различна, доколкото всеки под „смисъл на живота” разбира нещо свое. Затова и причините, тласъците, мотивите за самоубийство са толкова много. Но в същността си, ако се опитаме да ги обобщим, се получава любопитна картина: при всеки, който се е решил да „натисне копчето”, отсъства „общият знаменател”, еталонът, по който трябва да се равнява, примерът, който трябва да следва. Тук много важна роля играе възпитанието – нали родителският съвет, поддръжката не могат да се заменят нито от бавачката, нито от телевизора, нито от училището. Само възрастен, опитен, помъдрял от живота човек може ненатрапчиво, без насилие да помогне на детето да намери смисъла на своето съществуване, да му покаже целта, която да е достойна за борба с егоизма.
Статистическите данни от проучване на ЕС показва, че българските деца имат най-много здравословни проблеми. Според тях семейството е отговорно освен за лошото здравословно състояние на децата, но и за най-многото детски самоубийства у нас, по броя на които отново сме на първо място.
Според доц. Евгени Генев – председателят на Българската педиатрична асоциация и бивш ръководител на детска клиника към УМБАЛ “Свети Георги”, причината се корени в родителите и бабите. Той твърди, че много деца са психически изтормозени от семейството си. „Съществува панически страх при учениците, ако изкарат слаба оценка. Нервната им система е толкова лабилна, че ако едно момиче изкара двойка, а има прекалено амбициозна баба с планове за бъдещето й, или пък агресивен баща, девойката предпочита да сложи край на живота си”, даде пример за случващото се у нас доц. Генев.
Родителите трябва от най-ранно детство да учат детето си, че животът непременно, рано или късно, ще го постави пред проблем, от който няма да може да избяга. И най-важното – че въпреки всичко, изход от този проблем има. Желанието сами да научим, както и да научим децата си да виждат и разбират законите на естественото развитие, да поставят за цел на живота си постигането на тези закони чрез собствения си опит, ще може да изпълни със смисъл живота на всеки човек. Тази цел е достижима за всекиго.
*Статията е публикувана във форума БГ МАМА
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук