7:59
Интригуващата история разкрива личният спасител на Тодор Живков Лаврентий Силов, цитиран от столичен ежедневник. През далечните 1962 и 1963 г. той бди за сигурността на първия човек в държавата по време на летните му почивки в „Евксиноград“. "Като първи човек в държавата Живков не се притесняваше, че е гол. Всички други от Политбюро също бяха голи. Виждал съм ги всички без дрехи. Живков беше вече на години, минал 50-те. Беше леко натежал, но подвижен и жизнен", разказва Лаврентий, който по онова време бил на 30 години и на една една ръка разстояние от бай Тошо.
Всяка сутрин на адамовия плаж освен Тато пристигали двамата му заместници Живко Живков и Станко Тодоров, както и министърът на народната отбрана ген. Иван Михайлов. "Смеехме се помежду си с другите спасители и ги наричахме голямата четворка, които се събираха всяка сутрин на адамовия плаж. Там им се даваше бюлетин с последните новости в света, обсъждаха ги и често се вземаха важни решения, които касаеха цялата страна. Плажът беше заграден с платно и всички се печаха голи. Имаше дюшек, на който лягаха и на който си приказваха, играеха и пиеха освежаваши напитки", спомня си личният спасител на Живков видяното в началото на 60-те години. В „Евксиноград“
Живков и свитата му прекарвали около три седмици през летните горещини. Пиели най-вече лимонада и оранжада на пясъка, които били съвсем нови напитки. Както и айрян. "Живков беше човек от народа. Държеше се малко елементарно, а на моменти и по-простоватичко. Говореше на висок глас, а в момент на емоция и прекалено високо. Той и другите от Политбюро идваха със семействата и децата си. Техните изисквания за онези години бяха сравнително малки. Тогава младите за първи път откриха, че има барове и ресторанти в Златни пясъци. Събраха се и решиха да отидат, а мен ме пратиха да оправя сметката.
Тогава и самият живот беше доста по-скромен", връща лентата назад Лаврентий. Освен да се пече гол на адамовия плаж и да взима важни политически решения дибидюс, докато пие лимонада със заместниците си, Тодор Живков обичал много да плува. Всеки ден Тато влизал във водата и плувал между 500 и 800 метра. Когато отивал да плува, Живков си слагал бански. "Беше много добър плувец. Но се взимаха и много сериозни мерки да не му се случи нещо. Не се рискуваше. Бяхме трима спасители и най-често гребях с лодка покрай него, за да следя за сигурността му във водата. Затова се шегувахме, че съм личният спасител на Тодор Живков", споделя Силов.
И продължава: "В морето при „Евксиноград“ има рибарска мрежа, която постоянно беше там. Живков плуваше до нея. Винаги си слагаше пояс на кръста, преди да влезе във водата. Не беше много голям и не знам колко му пречеше да плува, но го слагаше всеки ден". На самия плаж и във водата Лаврентий бил и спасител, и охранител. "Когато отидох за първи път в „Евксиноград“, шефът на УБО ни събра и ни каза: "Момчета, вие отговаряте на плажа". Имаше си и скрити хора встрани и по-надалеч, но във водата отговорността бе изцяло наша", разкрива Лаврентий Силов и добавя, че общата бройка на спасителите и телохранителите на бай Тошо надхвърляла 40 души на моменти. За щастие на личния спасител на Живков и останалите му колеги нито веднъж не се наложило да се намесват и да вадят от водата Тато.
"Нямаше вълнение в морето, нито големи вълни. Работата ни беше много спокойна. Гледахме да не сме много близо до Живков, за да не му пречим. Да бъдем хем на достатъчно разстояние, хем по-близо, ако се наложи да реагираме бързо", споделя тънкостите на занаята Лаврентий. Наред с плуването Тодор Живков много обичал да лови риба. Правел го в резервата "Сребърна", където задължително бил съпровождан от охраната и спасителите. "Ловеше предимно шарани, платика, щуки и по-малко сомове. Не беше проблем да се хванат рибите, защото е резерват. Неговият телохранител беше добър специалист и се грижеше за въдиците и примамките. Аз бях там да се намеся при нужда", споделя и за въдичарските страсти на Тато личният му спасител. Лаврентий попаднал съвсем случайно в „Евксиноград“ на метри от бай Тошо.
Бил преподавател по физическо възпитание. Лятната ваканция от училище използвал да заработва като спасител. "Първите години спасителите в „Евксиноград“ бяха военослужещи. Явно са станали някакви гафове, защото не бяха достатъчно добре подготвени. Мой съученик, който беше в охраната на Живков и знаеше, че се занимавам с водно спасяване, пита мен и още едно момче дали сме съгласни да отидем. За нас беше добре дошло и интересно да видим какво е. Ние бяхме първите допуснати в „Евксиноград“ хора, които не бяхме партийци", разказва Силов. В „Евксиноград“ още помнят любимата марка вълшебен еликсир на Тодор Живков освен лимонадата на плажа - "Врачански мискет" от сорта "Врачанска теменуга". Години наред червеното вино години наред е било е сред най-предпочитаните питиета от ВИП гостите. По Татово време беше построена най-луксозната соцвила в резиденцията - "Слънчевото бунгало“.
Спазени перфектно са били всички изисквания на Людмила Живкова. Вилата разполага с частен плаж за гостите. Огромен хол, две просторни спални, а на таванския етаж още две посрещат високопоставените особи. Вилата е разположена по-ниско от парка и до нея се слиза с открит асансьор. Къщата разполага със собствен басейн, сауна и барбекю. Нарича се „Слънчевото бунгало“ заради близостта му с една от най-ценните реликви на двореца „Евксиноград“ - слънчевия часовник, подарен на царската фамилия от кралица Виктория. "Когато бях спасител на Живков, бях на 30 години. Сега съм на 83. От повече от 20 години съм пенсионер и взимам малко над 300 лева пенсия. Трудно се живее с нея", споделя Лаврентий Силов. До 2016 г. той продължавал да работи като инструктор по водно спасяване. "Бях към варненския Червен кръст. Но когато имат курсове, все още ме включват като лектор. Мъча се с някакви странични доходи да преживявам по-човешки, иначе е много трудно", споделя Силов.
Източник:blitz.bg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук