10:00
Легендарният Преображенски манастир е четвърти по големина в България. Строена от майстор Кольо Фичето и зографисвана от феноменалния Захарий Зограф манастирската църква посреща миряните със стенописания на южната й фасада шедьовър „Колелото на живота", изобразяващо със смайваща символика жизнения път на човека.
Безценните стенописи във вътрешността на храма са реставрирани и греят със своите пищни и омайващи багри. Дъхът спира и великолепният ажурен иконостас, изработен от група майстори от Тревненската резбарска школа, със стилизирани изображения на приказно красиви птици, градински цветя и слънчогледи, позлатени от тревненеца поп Генко.
В началото на 90-те години на миналия век огромни каменни блокове се откъртват от близките скали и като по чудо пощадяват църквата, но полуразрушават част от монашеските килии, в които преди години редели съзяклятия Матей Миткалото и Левски. Свлачището засяга и други манастирски постройки.
Оттогава са минали години. Възстановена и укрепена е камбанарията с часовника, както и трапезарията. Но останалите сгради продължават да се рушат.
Екип на desant.net посещава мястото и е потресен от разрухата. Едното крило е изцяло оставено на прищевките на климата и годините. Прозорците са счупени, вратите зеят безпомощно, а по пода на одаите се въргалят стари документи, богослужбени книги и захвърлени някогашни епархийски одежди.
Тонове стари свещи са вкаменени от времето в жалка безформена восъчна скулптура и изпълват изоставените стаи като неми свидетели на безстопанствеността.
По-страшното е, че някои от сградите в комплекса са пред самосрутване и като нищо може да се стигне до нещастен случай - все пак това е едно от най-посещаваното от поклонници и туристи място около старопрестолно Велико Търново. А дори входът му вече видимо се руши и посреща посетителите с изкривени прозорчета и провиснал покрив.
Всичките ни опити да разберем каква ще е по-нататъшната съдба на светинята удариха на камък. От Българската патриаршия ни напътиха да потърсим секретаря на Великотърновската митрополия отец Михаил. Повече от месец звъняхме на стационарния, и на мобилния му телефон, но никой не отговаря.
Свързахме се с протосингела на епархията свещеноиконом Славчо Иванов, но ужасен от нашите въпроси за състоянието на манастира, той упорито се завайка, че нищо не знае по въпроса – да сме питали игумена. Но и с него също не можахме да влезем във връзка.
А светата обител е национален паметник на архитектурата и изкуството. Вече има европейски програми, по които може да се кандидатства за финансиране на евентуални възстановителни дейности. Стига да има кой да поиска помощ.
Ще е грехота и проява на престъпна небрежност и бездушие, ако не се предприемат стъпки за възстановяването на този шедьовър на православните ни градежи с вълнуваща летопис и значимо място в славната ни църковна и отечествена история.
Автор: Диана Славчева desant.net
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук