23:17
Звукозаписна дейност в България започва през първото десетилетие на 20-и век чрез представителите на големите западноевропейски компании Gramophon Company, Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които записват популярни местни солисти и ансамбли.
През 1931 г. певецът Алберт Пинкас създава фирмата „Лифа рекорд“ , която първоначално записва музика върху матрици в Берлин или Букурещ и тиражира грамофонните плочи в София с две ръчни преси.
През 1934 г. първият български дипломиран пилот – о.з. майорът Симеон Петров (1888 – 1950) основава в София „Симонавия“ (името идва от творческото сливане на „Симеон“ и „авиатор“) – Акционерно дружество за търговия и индустрия с първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“.
В края на Втората световна война в България има четири звукозаписни компании: „Лифа рекорд“ (преименувана на „Балкан“), „Симонавия“ и бързо фалиралите „Арфа“ и „Микрофон“. През 1947 г. първите две са национализирани и обединени в Държавно индустриално предприятие „България“, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“.
Записите вече се правят и в първото специализирано студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев. През 1950 г. към Управлението на радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“. Записите вече се правят в студиата на Радио „София“, а производството е пренесено в слаботоковия завод „Ворошилов“. През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т.н.
Близо 40 години „Балкантон“ остава звукозаписен монополист на затворения български пазар. Натрупва огромна фонотека от изпълнения на фолклор, класика, българска и чуждестранна популярна музика, театрални постановки, поезия, документалистика и др.
През 1931 г. певецът Алберт Пинкас създава фирмата „Лифа рекорд“ , която първоначално записва музика върху матрици в Берлин или Букурещ и тиражира грамофонните плочи в София с две ръчни преси.
През 1934 г. първият български дипломиран пилот – о.з. майорът Симеон Петров (1888 – 1950) основава в София „Симонавия“ (името идва от творческото сливане на „Симеон“ и „авиатор“) – Акционерно дружество за търговия и индустрия с първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“.
В края на Втората световна война в България има четири звукозаписни компании: „Лифа рекорд“ (преименувана на „Балкан“), „Симонавия“ и бързо фалиралите „Арфа“ и „Микрофон“. През 1947 г. първите две са национализирани и обединени в Държавно индустриално предприятие „България“, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“.
Записите вече се правят и в първото специализирано студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев. През 1950 г. към Управлението на радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“. Записите вече се правят в студиата на Радио „София“, а производството е пренесено в слаботоковия завод „Ворошилов“. През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т.н.Близо 40 години „Балкантон“ остава звукозаписен монополист на затворения български пазар. Натрупва огромна фонотека от изпълнения на фолклор, класика, българска и чуждестранна популярна музика, театрални постановки, поезия, документалистика и др.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук