19:14
Венета Ботева е напуснала първия си съпруг през 1868 г. с детето си и една бохча багаж. Причина: той се бил отнасял с нея като с „някаква там ханъма“, твърди тя т.е. пренебрежително и господарски. Богатият търговец избухвал, когато тя проявявала интерес около работите му и троснато й отговарял: „да не се бърка в мъжките неща и да си гледа тенджерите“.
Венета била късметлия защото имала „вуйчо владика“. Тя побягва с детето си при Панарет Рашев, който е бил митрополит в Букурещ и брат на майка й.
В копирната книга на градската община в Търново е изведено писмо с дата 30 август 1870 г., изпратено до Букурещката българска община: “От някой си Дончо Петров и неговата съпруга Венета Минчева (племенница на Негово Преосвещенство Господина Панарета), бракосъчетани през 1864 г. и малко време след бракосъчетанието си, поживели в мир и съгласие, после се скарали, остават и до момента в разногласие и непримирие… Жената се отделила от мъжа си, намира се в града при Негово Преосвещенство. Нейният мъж, поменатият Дончо… моли да я попита каква е целта на жена му… и ще му бъде ли жена занапред или не… Търновската община първо ще чака за отговор, и после ще върне писмо на Дончо Петров.”
Изглежда общината е дала отговор и бракът е бил анулиран, защото по-късно Дончо се жени за търновката Мариола. В книгата за Ботев на Захарий Стоянов обаче Венета е представена като вдовица. Дали Захарий Стоянов е бил подведен? Но Венета никога по-късно не опровергала това твърдение – знаела е, че в онези времена „парясването“ й няма да е добър принос към биографията на героя и ще й попречи в споровете за пенсията й.
Много любопитен случай е разводът на Сава Доброплодни (1820 -1894 г.). Той е първият в Сливен. С името на Сава Илиев (Доброплодни е псевдоним – б.а.) са свързани много първи събития за България: първото българско девическо училище, първото читалище, първата българска драма и първото театрално представление, първият хор, въвеждането за първи път на френския език в българските училища, първата книга за опазване на здравето „Игиономия“… Той имал самочувствието и на пръв радетел на „европейската цивилизация в Шумен“, като заявявал малко нескромно, че: „оттам се разпръсна и в други градове из България“. Бил женен за шуменката Фотина Хадживичева, но тя явно не е била достатъчно цивилизована за него. Сава Доброплодни се развел през 1858 г, за да се ожени няколко години след това за 15-годишната Мария Хаджигенчева от Сливен. И разводът, и повторната му женитба били голям скандал за онези времена. За втората си изгора той донася и първите европейски дрехи в Сливен – малаков, т.е. рокля с кринолин, чиято долна обиколка на полата била десетина метра, а диаметърът на обръча – 2 метра, и шапка.
Георги С. Раковски, който недолюбвал Доброплодни по политически причини, поместил по повод сватбата язвителна статия във в. „Дунавски лебед“ (1860 г). Малаковът бил изложен на двора като един военен шатор. Сватба се състояла по попоследна европейска мода. Как ли все пак е успял да разведе известният педагог в онези строги към разтурването на семейството времена? Отговорът е прозирен: Сава Доброплодни участвал активно в църковния живот и бил такъв сладкогласен църковен певец, че благодарение на него изхвърлили богослуженията на гръцки (той пеел на църковнославянски). С една дума – вътрешен, свой човек, направили му отстъпка.
Жертва на строгостта на църквата в случаите на развод е бил и самият патриарх на българската литература
Венета със сина си Димитър от първия й брак
Иван Вазов. Много скоро след женитбата си за Атина Болярска той е разочарован и почва да мисли за развод, но бил наясно, че няма достатъчно основания за това. Някакъв дякон калоферец му казал, че „черквата не може да раздели хора, които живеят заедно“. По този начин се стигнало до изгонването на съпругата му. На заседанието си Епархийския Духовен Съвет, по молба на Вазов, призовал Атанас Илиев и д-р Хаканов да свидетелстват, че жена му е луда. Но Атанас Илиев заявил, че не е компетентен да се произнесе, защото не е психиатър. Иван Вазов бил осъден да плаща на Атина по 90 лв. на месец. Така те двамата проживели докрай разделени, макар че Атина многократно правила постъпки да се съберат отново.
Разводите, освен че били срам и позор за семейството, нерядко водели до дотам, че на виновното лице налагали мярка „епитимия“ т.е. безбрачие. Тази опасност грозяла някога и Лора Каравелова, когато се развеждала с д-р Дрянков, но поради младостта й Софийският Епархийски Духовен Съвет снизходително й позволил да влезе в нов брак след две години. Срок, който тя не спазва и още през есента на същата година тайно се венчава за Яворов.
senzacia.net
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук