Първо трябва да направим следното уточнение: животът в НРБ беше далеч от този, за който мечтаехме, имаше и хубави и лоши неща, но на фона на днешния, повечето от тях бяха добри.
По-долу са посочени 10 причини “защо искам обратно в НРБ“:

1.Образование

Българското образование беше абсолютно безплатно и достъпно за абсолютно всички.
Няма значение дали си от най-забутаното село, от окръжния град или от София. Който и да е гимназист завършил където и да е, след успешно издържан изпит можеше да постъпи в избрания от него ВУЗ и да живее на общежитие почти за без пари, стига разбира се да има добри оценки, за да се пребори с жестоката конкуренция за всяко свободно място. И не на последно място трябва да обърнем внимание на качеството на образованието, което няма нищо общо със сегашното.

2.Медицина

Медицината в НРБ също беше безплатна и общодостъпна. Един мощен орган съставен от поликлиники, болници, ведомствени лечебни заведения, санаториуми и други. Не се заплащаше за абсолютно нищо свързано с болничния престой на пациента.  Зъболечението също беше безплатно, а лекарствата на символични цени.

3.Безработица

А по-точно нейното отсъствие. Всеки завършил училище- гимназия, СПТУ, техникум или ВУЗ, беше разпределян да работи още преди да е завършил. По време на социализма държавата по закон беше длъжна да намери работа на всеки трудоспособен български гражданин и го правеше, а милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата.

4.Равенството

Наистина имаше разлика между “Върхушката“ и пролетариата, но тя не беше както е сега. Средната класа беше почти 95% от населението, а това значи, че на никого не му е липсвало почти нищо.

5.Почивка

Преди 1989 г. в НРБ почивката на всеки български гражданин бе гарантирана от държавата. С карта от предприятието на символична цена, хората пркарваха 14 дневен летен отдих в изградените за тази цел ведомствени почивни станции, санаториуми и други. Правото на почивка не беше “глас в пустиня“ и се спазваше много строго.

6.Армията

По време на социализма България имаше силна и мощна армия, която заедно с братските армии от Варшавския договор, трябваше да ни защити при евентуално нападение от най-голения ни враг тогава Турция. За числеността й, даже няма нужда да се споменава. Казармата също не е за пренебрегване, тя възпитаваше у всеки български младеж чувство за дълг и отговорност пред родината, мъжество, дисциплина и приятелство.


7.Увереност в утрешния ден

Гражданите на НРБ бяха напълно уверени, че нищо няма да се случи с държавата, в която живеят, нито с предприятието в което работят или пък с жилището, в което живеят. Хората си лягаха спокойно вечер без да се притесняват, че утре може да ги уволнят, да вдигнат наема или да повишат цените на всичко.

8.Общественото възпитание

От най-ранна възраст у децата се възпитаваше любов към труда, уважение към по-възрастните, нормите на поведение в обществото. Като следствие нямаше толкова хулигани, градовете бяха чисти и още куп неща които ще отнеме много време да се изброяват.

9.Стоките в магазините

Тук много хора ще попитат, “Какви стоки?“. Така е изборът не беше голям, но качеството в пъти надминава сегашното, всичко се произвеждаше по един стандарт БДС и това наистина значеше нещо, може и да е имало 2-3 вида салам, но той беше салам, а не нещо, което има вкус на салам.

10.Сигурност

По времето на НРБ престъпността беше сведена до възможния минимум. Хората не знаеха какво е да си заключват вратите на домовете, а ако го правеха често оставяха ключа си под изтривалката. Нямаше страх, че някой може да те нападне, докато се разхождаш до късно вечер. Убийства и грабежи почти нямаше, а престъпниците веднага бяха хващани и получаваха справедлива присъда.

www.socbg.com
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив