Старозагорски кмет разказва за откриването.Един разказ от първо лице:
Минко Минев е роден в Стара Загора. Завършва местното класно училище, след което става даскал в с. Арабаджиево (Коларово), а по-късно в с. Ахиево (Бъдеще). Участва в комитетските дела и в сформирането на една от селските чети по време на Старозагорския опит за въстание през 1875 г. За тази си дейност е арестуван и прекарва няколко месеца в Одринския затвор. Освободен е през 1876 г., без право да учителства. Работи като писал при братя х.Вълчови в Стара Загора, след това сам се заема с търговия.
След Освобождението е служител в Старозагорския административен съвет, работи като счетоводител, главен бирник и финансов началник. Деен член на Народната партия. Поради русофилските си убеждения при управлението на Стамболов емигрира в Турция и Русия. След завръщането си в България работи като адвокат и се занимава с обществена дейност. Кмет е на Стара Загора (1912-1915). Умира в родния си град на 7 януари 1932 г.
През 1927 г. започва да пише спомени за живота си, които остават недовършени. Предадени са от сина му Стефан Минков на Старозагорския музей. Съхраняват се във фонда на отдел „История на българските земи 15-19 век” с инв.№6Сз 112.
„В началото на Страстната седмица на 1879 г. пристигна в Стара Загора, командирования от императорский комисар в София княз Дондуков-Корсаков, капитан Кляузов, за да събере географически сведения за Старозагорска околия, които подробни сведения руските власти събираха за цяла Северна и Южна България. Административните съвети имаха заповед да дават на Кляузова по едного от своите членове, владеещ руский език, да го придружава и да му съдействува при изпълнение на възложената му длъжност. Административният съвет възложи на мене да отида с Кляузова и разделихме околиите на 7 участъка със седалища: 1. Старозагорските минерални бани; 2. Джамбазито (дн. Калояновец); 3. Опан; 4. с. Сеймен; 5. С. Радне махле (дн. Раднево); 6. Боздуванджий (дн. Боздуганово) и 7. с. Дълбоки. На тези места трябваше да додат кметовете на околните села, за да дават сведения, каквито събира Кляузов.
В Административния съвет написахме писма, в които съобщавахме на всички селски кметове, кои на коя дата да отидат на определените места. В четвъртък преди Великден с Кляузова отидохме на Старозагорските минерални бани, в петък пристигнаха призованите за там селски кметове. Кляузов поотделно запитваше всякой кмет: какво е разстоянието от селото му до гр. Стара Загора и до най-близките околни села, има ли река или чешми в околността, има ли гори, има ли коларски път до града и до околните села и по него има ли мостове и какви – каменни или дървени. Отговорите на разпитваний кмет аз превеждах на руски език и Кляузов ги записваше в един бележник, подписваше се кметът и подпечатваше с общински печат и след това се почваше с разпит на друг кмет. Като свършихме в петък със събирание сведенията в 1-ий участък, завърнахме се в града, защото след един ден беше празника на Пасхата. На вторий ден на Великден, следобед, заминахме за с. Джамбазито и така по ред ходихме в седалищата на 7-тях участъци.
Като пристигнахме в с. Дълбоки – седалище на най-последний участък, ни казаха, че селяните като копаели окоп на нивата, находяща се югоизточната страна на селото, намерили един стар гроб и в него чаши и други работи. Отидохме на мястото с Кляузова и видяхме там гроб от 5 мраморни плочи, с покривната, без никакви по тях надписи; към главата на заровений в този гроб едно желязно миналче, което като извадихме отвън, разтроши се на части; 3 бакърени кюпа, 4 сребърни чаши на големина приблизително като водните чаши, а в самий гроб една медна броня, а върху нея и златна броня от много лъскаво злато. Казах на общинския кмет да събере всички вещи и да се отнесат в канцеларията, гдето да се опаковат и да се изпратят в Административния съвет. В канцеларията сам Кляузов опакова в сено вещите и когато аз поисках от кмета талига за изпращането им в Стара Загора, Кляузов ме убеди да ги занесем ний на другий ден, като се връщаме в града, за да не би неопитен талигар, като ги носи, да ги повреди. На другий ден в нашата талига поставихме всички вещи и понеже пристигнахме в града доста късно, оставихме ги в квартирата на Кляузова (х.Гьозумовата къща, югоизточний ъгъл от къщата на Акиф бей, купена от Никола Стефанов, в която къща заедно със семейството си живееше Васил Танев).
На другий ден аз съобщих на другарите си в Административния съвет за намерените вещи в с. Дълбоки и те отидоха в квартирата на Кляузова, гдето ги намерили наредени на един миндер и той им казал, че ще ги държи изложени, докато е в града, за да ги видят желаещите и след това ще ги занесе в София и ще ги предаде на императорский комисар. На тази негова лукавщина никой не му възразил нищо и той след един ден мълком замина и ги отнесе със себе си, като взе навярно за тях от някой музей доста голяма сума, защото установи се, че той не само не ги е предал в София, но и дума не е направил за намирането им.”
Ваня Донева, историк-dolap.bg
Минко Минев е роден в Стара Загора. Завършва местното класно училище, след което става даскал в с. Арабаджиево (Коларово), а по-късно в с. Ахиево (Бъдеще). Участва в комитетските дела и в сформирането на една от селските чети по време на Старозагорския опит за въстание през 1875 г. За тази си дейност е арестуван и прекарва няколко месеца в Одринския затвор. Освободен е през 1876 г., без право да учителства. Работи като писал при братя х.Вълчови в Стара Загора, след това сам се заема с търговия.
След Освобождението е служител в Старозагорския административен съвет, работи като счетоводител, главен бирник и финансов началник. Деен член на Народната партия. Поради русофилските си убеждения при управлението на Стамболов емигрира в Турция и Русия. След завръщането си в България работи като адвокат и се занимава с обществена дейност. Кмет е на Стара Загора (1912-1915). Умира в родния си град на 7 януари 1932 г.
През 1927 г. започва да пише спомени за живота си, които остават недовършени. Предадени са от сина му Стефан Минков на Старозагорския музей. Съхраняват се във фонда на отдел „История на българските земи 15-19 век” с инв.№6Сз 112.
„В началото на Страстната седмица на 1879 г. пристигна в Стара Загора, командирования от императорский комисар в София княз Дондуков-Корсаков, капитан Кляузов, за да събере географически сведения за Старозагорска околия, които подробни сведения руските власти събираха за цяла Северна и Южна България. Административните съвети имаха заповед да дават на Кляузова по едного от своите членове, владеещ руский език, да го придружава и да му съдействува при изпълнение на възложената му длъжност. Административният съвет възложи на мене да отида с Кляузова и разделихме околиите на 7 участъка със седалища: 1. Старозагорските минерални бани; 2. Джамбазито (дн. Калояновец); 3. Опан; 4. с. Сеймен; 5. С. Радне махле (дн. Раднево); 6. Боздуванджий (дн. Боздуганово) и 7. с. Дълбоки. На тези места трябваше да додат кметовете на околните села, за да дават сведения, каквито събира Кляузов.
В Административния съвет написахме писма, в които съобщавахме на всички селски кметове, кои на коя дата да отидат на определените места. В четвъртък преди Великден с Кляузова отидохме на Старозагорските минерални бани, в петък пристигнаха призованите за там селски кметове. Кляузов поотделно запитваше всякой кмет: какво е разстоянието от селото му до гр. Стара Загора и до най-близките околни села, има ли река или чешми в околността, има ли гори, има ли коларски път до града и до околните села и по него има ли мостове и какви – каменни или дървени. Отговорите на разпитваний кмет аз превеждах на руски език и Кляузов ги записваше в един бележник, подписваше се кметът и подпечатваше с общински печат и след това се почваше с разпит на друг кмет. Като свършихме в петък със събирание сведенията в 1-ий участък, завърнахме се в града, защото след един ден беше празника на Пасхата. На вторий ден на Великден, следобед, заминахме за с. Джамбазито и така по ред ходихме в седалищата на 7-тях участъци.
Като пристигнахме в с. Дълбоки – седалище на най-последний участък, ни казаха, че селяните като копаели окоп на нивата, находяща се югоизточната страна на селото, намерили един стар гроб и в него чаши и други работи. Отидохме на мястото с Кляузова и видяхме там гроб от 5 мраморни плочи, с покривната, без никакви по тях надписи; към главата на заровений в този гроб едно желязно миналче, което като извадихме отвън, разтроши се на части; 3 бакърени кюпа, 4 сребърни чаши на големина приблизително като водните чаши, а в самий гроб една медна броня, а върху нея и златна броня от много лъскаво злато. Казах на общинския кмет да събере всички вещи и да се отнесат в канцеларията, гдето да се опаковат и да се изпратят в Административния съвет. В канцеларията сам Кляузов опакова в сено вещите и когато аз поисках от кмета талига за изпращането им в Стара Загора, Кляузов ме убеди да ги занесем ний на другий ден, като се връщаме в града, за да не би неопитен талигар, като ги носи, да ги повреди. На другий ден в нашата талига поставихме всички вещи и понеже пристигнахме в града доста късно, оставихме ги в квартирата на Кляузова (х.Гьозумовата къща, югоизточний ъгъл от къщата на Акиф бей, купена от Никола Стефанов, в която къща заедно със семейството си живееше Васил Танев).
На другий ден аз съобщих на другарите си в Административния съвет за намерените вещи в с. Дълбоки и те отидоха в квартирата на Кляузова, гдето ги намерили наредени на един миндер и той им казал, че ще ги държи изложени, докато е в града, за да ги видят желаещите и след това ще ги занесе в София и ще ги предаде на императорский комисар. На тази негова лукавщина никой не му възразил нищо и той след един ден мълком замина и ги отнесе със себе си, като взе навярно за тях от някой музей доста голяма сума, защото установи се, че той не само не ги е предал в София, но и дума не е направил за намирането им.”
Ваня Донева, историк-dolap.bg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук