Първата българска експедиция със сал е през 1965 г., разказа историкът. „Бабуш”, както е наречено плавателното средство, е бил конструкция, направена с предимно подръчни материали. Екипажът от четирима ентусиасти, сред които и една жена, е плавал от Видин до Тулча. Един от най-любопитните експерименти при родните мореплаватели е катамаранът „Хеброс”.
Експедицията е направена през 1974 г. За изработването на катамарана са използвани части от военен самолет. Идеята за „Хеброс” е на пловдивчанина д-р Гарабед Томасян, посочва Роков. По думите му лекарят и колегите му успяват да се сдобият с бракуван изтребител МИГ-17. Те ползват резервоарите на самолета за поплавъци на катамарана си, върху тях слагат няколко дъски, опъват едно платно и се понасят от Русе през Констанца към Варна.
След пътешествието самите мореплаватели отчитат, че резервоарите на изтребителя не са най-добрия вариант за направата на сал, смее се Роков. По думите му изводът на българските смелчаци е, че с резервоари на самолет може да се плава, но само в тихи води, не и в морето. Поради тази причина година по-късно д-р Томасян прави нов катамаран, който отново носи името „Хеброс”, но вече е с доста по-различна конструкция.
Маршрутът тогава е и по-голям - от Русе, през Сулина, Одеса, Севастопол и Новоросийск, та до Варна.
Сред интересните постижения на българските мореплаватели е и славянската лодка „Перун”, допълва Роков. По думите му с нея са направени три плавания в периода 1987-1989 г. под ръководството на д-р Томасян. Първото е от Киев до Варна по река Днепър и Черно море. Маршрутът е подбран според стари сведения от византийски летописци за движението на търговците от Киев.
Второто плаване на родните ентусиасти е по линията Будапеща - Видин и цели да провери достоверността на историческите сведения за походите на хан Омуртаг срещу франките. Третото плаване на „Перун” е през Егейско море от Солун до Атина, като идеята е била да се разбере повече за майсторството на славяните да плават по море.
„Перун” е направена във варненското село Казашко от баща и син потомствени корабостроители, разказва Роков. По думите му местните майстори и сега са готови да направят такъв плавателен съд, стига да се намерят пари и мераклии да плават. Самата лодка „Перун” за съжаление вече я няма, казва Роков. Тя не е опазена дори като музеен експонат и от нея са останали само няколко елемента.
Български последователи на великите мореплаватели успяват да преодолеят разстоянието от София до Бургас по вода
Сред последователите на Ален Бомбар у нас Роков откроява експедицията на трима варненци, направена през 1968 г. Тогава учител, лекар и журналист се качват на лодка-сеферка, носеща името „Дръзки”, и потеглят към река Ропотамо. По подобие на своя вдъхновител, който е пресякъл Атлантическия океан без храна и вода, те също не вземат никакви запаси. Разликата с пътешествието на Бомбар е, че българите гребат през цялото време. Стигат до реката и се връщат в родния си град за 10 дни. През това време карат на риба и дъждовна вода.
Български последователи на великите мореплаватели успяват да преодолеят и разстоянието от София до Бургас по вода, разказва още Роков. Любопитното пътуване е реализирано от 10 ентусиасти от софийския клуб „Ескус” през 1984 г. Ръководител на експедицията е Кеворк Месроб. Мореплавателите се натоварват на десантна надуваема лодка и от София по река Искър стигат до Дунав. Следват Силистра, Тулча, Констанца, Варна. Така за около 20 дни пътешествениците пристигат живи и здрави в Бургас.
Интересен факт е, че повечето от българските мореплаватели са от вътрешността на страната, посочва Роков. Според него никой не може да обясни защо хората, живеещи до морето, не са предприемали подобни експедиции. Той уточнява, че вече работи върху изпълнението на серия научни публикации, които да изкарат на светло мореплавателите и техните постижения. И междувременно не губи вяра в романтичността и „щуротията” на съвременниците си, тъй като съвсем наскоро негов приятел се е завърнал във Варна, след като преплавал надлъж река Камчия със сал от пластмасови бутилки.
Източник: БТА
Експедицията е направена през 1974 г. За изработването на катамарана са използвани части от военен самолет. Идеята за „Хеброс” е на пловдивчанина д-р Гарабед Томасян, посочва Роков. По думите му лекарят и колегите му успяват да се сдобият с бракуван изтребител МИГ-17. Те ползват резервоарите на самолета за поплавъци на катамарана си, върху тях слагат няколко дъски, опъват едно платно и се понасят от Русе през Констанца към Варна.
След пътешествието самите мореплаватели отчитат, че резервоарите на изтребителя не са най-добрия вариант за направата на сал, смее се Роков. По думите му изводът на българските смелчаци е, че с резервоари на самолет може да се плава, но само в тихи води, не и в морето. Поради тази причина година по-късно д-р Томасян прави нов катамаран, който отново носи името „Хеброс”, но вече е с доста по-различна конструкция.
Маршрутът тогава е и по-голям - от Русе, през Сулина, Одеса, Севастопол и Новоросийск, та до Варна.
Сред интересните постижения на българските мореплаватели е и славянската лодка „Перун”, допълва Роков. По думите му с нея са направени три плавания в периода 1987-1989 г. под ръководството на д-р Томасян. Първото е от Киев до Варна по река Днепър и Черно море. Маршрутът е подбран според стари сведения от византийски летописци за движението на търговците от Киев.
Второто плаване на родните ентусиасти е по линията Будапеща - Видин и цели да провери достоверността на историческите сведения за походите на хан Омуртаг срещу франките. Третото плаване на „Перун” е през Егейско море от Солун до Атина, като идеята е била да се разбере повече за майсторството на славяните да плават по море.
„Перун” е направена във варненското село Казашко от баща и син потомствени корабостроители, разказва Роков. По думите му местните майстори и сега са готови да направят такъв плавателен съд, стига да се намерят пари и мераклии да плават. Самата лодка „Перун” за съжаление вече я няма, казва Роков. Тя не е опазена дори като музеен експонат и от нея са останали само няколко елемента.
Български последователи на великите мореплаватели успяват да преодолеят разстоянието от София до Бургас по вода
Сред последователите на Ален Бомбар у нас Роков откроява експедицията на трима варненци, направена през 1968 г. Тогава учител, лекар и журналист се качват на лодка-сеферка, носеща името „Дръзки”, и потеглят към река Ропотамо. По подобие на своя вдъхновител, който е пресякъл Атлантическия океан без храна и вода, те също не вземат никакви запаси. Разликата с пътешествието на Бомбар е, че българите гребат през цялото време. Стигат до реката и се връщат в родния си град за 10 дни. През това време карат на риба и дъждовна вода.
Български последователи на великите мореплаватели успяват да преодолеят и разстоянието от София до Бургас по вода, разказва още Роков. Любопитното пътуване е реализирано от 10 ентусиасти от софийския клуб „Ескус” през 1984 г. Ръководител на експедицията е Кеворк Месроб. Мореплавателите се натоварват на десантна надуваема лодка и от София по река Искър стигат до Дунав. Следват Силистра, Тулча, Констанца, Варна. Така за около 20 дни пътешествениците пристигат живи и здрави в Бургас.
Интересен факт е, че повечето от българските мореплаватели са от вътрешността на страната, посочва Роков. Според него никой не може да обясни защо хората, живеещи до морето, не са предприемали подобни експедиции. Той уточнява, че вече работи върху изпълнението на серия научни публикации, които да изкарат на светло мореплавателите и техните постижения. И междувременно не губи вяра в романтичността и „щуротията” на съвременниците си, тъй като съвсем наскоро негов приятел се е завърнал във Варна, след като преплавал надлъж река Камчия със сал от пластмасови бутилки.
Източник: БТА
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук