8:30
 |
| Група бригадири /в средата е авторът на публикацията/ |
Доколкото си спомням, от фабрика „Самоковска комуна” в бригадата бяха включени Петър Марков, Щерьо /не си спомням другото му име/ и др., от „Рилски лен – Лина Карушева и Димитър Михайлов, от завод „Владо Георгиев /”Пластимо”/ – Станка Венева, от ТПК „Михаил Дашин” – Асен Христов и Кирил Андонов, от ДЗС – Генка Тоскова и Асен Ников. Имената на другите самоковски младежи вече съм позабравил.
Командир на самоковската чета бе учителят Кънчо Каменов.
В тази бригада бяха включени младежи от различни краища на страната. Нашият отряд, състоящ се от младежи от Софийски окръг, бе определен да работи по пътя от Доспат до яз. „Васил Коларов”.
Настанени бяхме в двора на училището. Там бяха построени дървени бараки и големи войнишки палатки. В тях нощувахме по 20 човека на нарове, застлани със сламеници и чисто спално бельо.
Кухнята и столовата се помещаваха в сградата на училището.
Нашата задача бе да разчистваме взривените скали от бомбаджиите. Сутрин, след сигнала на тръбата за ставане и провеждане на сутрешния тоалет и закуска, потегляхме с песен към обекта. Почиствахме взривените скари и отделяхме камъните от пръстта, като ги оформяхме на фигури. Работехме с лостове, кирки и лопати, превозвахме камъните и пръстта с бригадирските колички. Ръководството на бригадата всеки ден отчиташе количеството на извършената работа и вечер край лагерния огън се правеше отчет. Тогава нямаше сегашната механизация и всичко се извършваше ръчно.
Работехме по 8 часа – от 7 до 15 ч., след което обядвахме и до вечеря имахме свободно време, в което се подготвяхме за участие в художествената самодейност. Всяка вечер край лагерния огън в присъствието и на жители на Доспат се изнасяше програма от четите на отряда.
В неделните дни се организираха екскурзии и къпане в Доспатската река.
Всеки ден комисии правеха проверка не само на извършената работа на обекта, но и на хигиената и реда в спалните помещения и района пред тях. Благодарение на старанието на нашия командир Кънчо Каменов, който въвеждаше нещо като войнишки режим, се нареждахме на първо място в отряда.На обекта изработихме по 30 дни, като средното изпълнение на плана ни бе над 150 %.
Тези незабравими дни ни създадоха приятелски отношения и винаги, когато се срещахме след това, си спомняхме за това незабравимо време.
Много от девойките в нашия отряд се омъжиха, някои напуснаха града ни.
На следващата 1965 г. в нашия район започна работа младежка бригада, която участваше в построяването на новия път от Говедарци до Мальовица.
Все още за тази бригада напомнят бригадирските бараки край пътя, които останаха в историята с името Бригадирския лагер.
Бригадирското движение в нашата страна започна в годините след Втората световна война. Мнозина от младите днес не знаят, че благодарение на тези младежки бригади бяха изградени жп линията Перник – Волуяк, Прохода на Републиката в Стара планина – Хаинбоаз, много фабрики и заводи, язовири и каскади, та дори и цял град – Димитровград.
Останалите живи бригадири днес си припомняме славните години на неуморен труд, когато с песен на уста отивахме и се връщахме от обектите.
Автор:Димитър Михайлов vestnikpriatel.com
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук