Спомням си с носталгия как едно време ходехме на лагери. Чаках с нетърпение този момент. Живеехме си царски, независимо че зорко ни следяха учителите. След закуска дружно се отправяхме към плажа. На обяд тръгвахме към столовата на открито и си свирукахме „Чорба каша, чорба каша, топъл хляб”. После сън в бараките и вечер – приказки до нощите. Завързвахме нови приятелства, имаше и първи любовни трепети.


Беше много смешно, когато веднъж готвачът махмурлия ни беше опържил рибата, вместо с брашно, с прах за пране. И от устите ни започнаха да излизат мехурчета. Така си останахме полугладни.


    Лагерите бяха важни и защото възпитаваха децата в колективизъм и дисциплина, а родителите бяха спокойни, че отрочетата им хем се забавляват, хем са в сигурни ръце. Държавата се грижеше за подрастващите. А не като сега – пълна анархия. Децата цяло лято обикалят улиците и кръчмите безпризорни, пият бира по пейките и вършат още какво ли не. После защо имало наркотици, алкохол, агресия в училище.

    Валя Михайлова, Стара Загора
    РЕКЛАМА
    СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

    Може да харесате:


    2 коментара:

    1. Много вярно написано.Добре си бяхме при социализма а сега е деградация,циг@низация и разруха както в икономика,так и в образование и духовност.

      ОтговорИзтриване
    2. Я вкарайте сегашните деца в лагер от нашето детство и да видим как ще реагират родителите първо те ще роптаят за условията независимо ,че може би те са били на лагер на същите условия .

      ОтговорИзтриване

    Коментирайте тук

    Най-четени👇

    Популярни публикации👇

    КОНТАКТИ:

    Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

    Архив