Войнишки спомени:Какво ми даде и какво взе от мен родната казарма ? (СТАТИЯ)

Аз когато бях войник…


Милиони разкази, един от друг по-невероятни, започват така. Нищо не е изпило толкова вино и ракия, както тези разкази. Те се разказват бързо, защото около теб цялата компания дебне да направиш пауза и да се вклини: „А пък аз…”. Щото обратното на говоренето не е мълчанието, както неправилно се смята, а прекъсването.Изобщо казармата е доброкачествен сюжет за разкази за мъже и само между мъже. Жените не могат да вникнат в тяхната ирационалност. За тях те са нещо като science fiction, но без science.
Имахме на село един такъв действителен случай. Един Иван всяка вечер се отбиваше в хоремага. (Хоремаг, да поясня за младите, означава ХОтел-РЕсторант-МАГазин.) Седне с приятели, пие две-три, раздуят по некой масал и си ходи. Жена му веднъж му рекла: „Абе, Иване, остави се от тая пуста кръчма, бе! Ела си, ще купя ракия, ще направя салата”. Кандисал Иван да опита. Дошъл си навреме, на масата – зелена салата, нарязана на конец, шишето с каменарка потно… Седнал Иван, пил една, пил две, на третата му дошла музата: „Ех, булка, ако знаеш на фронта какво беше…”. „Какъв фронт, бе, ти в казармата не си ходил, фронт…”

„Много ми следиш мухабета, ма!”, рекъл Иван и теглил една от най-добрите, а в нашия край има доста добри, и се върна в кръчмата, сред хора, които го разбират.

Този Иван беше другоселец и наистина не беше ходил войник. Но беше насъбрал от родното си село толкова разкази и разказваше така пленително, че ако жена му не беше го изложила, никога нямаше да разберем, че не е служил. Изобщо много хора познават казармата, без да са служили. Като евродепутата и патриот Ангел Джамбазки, който не бил войник, но това не му пречи да иска връщането на задължителната наборна служба. Не знам, а и не ме интересува особено какви са мотивите на ВМРО да иска да я връща. Предполагам, че са традиционните: характерите се каляват, младежите стават мъже… Такива дрън-дрън. Каквото и да се става в казармата, няма как да знаеш, ако не си го изпитал на собствения си… гръб.

Не казвам, че в казармата нищо не се научава. Напротив. Там се научих да пия. Влязох трезвеник, а като излязох, вече пиех по четири мастики и карах колело. Просто взводът ни беше рекрутиран от пазарджишките села, а там тия занятия се почват рано. На клетвата родителите на колегите (6 души) донесоха съвкупно 50 л вино и 20 л ракия. И цигарите там научих. Преди това припалвах от келешлък, но се уволних пушач. В казармата някои дори станаха мъже в буквалния смисъл. С помощта на Хирошима. Хирошима е важен персонаж в разказите на служилите край Аязмото в Стара Загора. Викаха й така, щото имаше външен вид на претърпяла едновременно бомбардировките и в Хирошима, и в Нагасаки. Обикаляше край казармите да забавлява войската. Сержантът ни, един хубав човек от Аскьово, викаше, че нямала пъп, изтрил й се бил вече. Веднъж я хванаха да прави нагъзаки с едно войниче през мрежата. Един новобранец по време на наряд не устоял на загатнатата й женска природа. Обаче разследването установи, че тя не е прониквала в охранявания обект, войникът не е напускал поста, нито пък се е разделял с повереното му оръжие и униформа. Много сложен казус. Размина се само с мъмрене. И дребни венерически усложнения. Щото уставът не беше нарушен. В казармата това е най-важното – да се спазва уставът. Спазва ли се уставът, може да ти се разгони фамилията, меко казано. Затова никой войник не се оплаква от неспазването на устава, щото знае, че от уставната гонка нема по-страшно.

В казармата се научава, че един мъж може да е мъж и без жена. Изобщо мъж, който е служил, не се чуди какво да прави със себе си. То си е вродено, но там се доразвива. Знаете ли защо мъжете карат с една ръка, а жените с двете? Изследване на британски психолози твърди, че 46% от мъжете си слагали свободната ръка върху скоростния лост, а 27% – направо в скута. В поделението имахме малка библиотека. И на рафта, където държаха списание „Лада”, библиотекарят беше турил табела: „Списанията се разглеждат с две ръце!”. Щото дори и бромът, който комунистите ни туряха в чая, не можеше да укроти младото и непрекипяло либидо. Пенсиите, ако имате проблеми с вдигането на самолета, да знаете, че е от брома. Той така действа, 30-40 г. след поемането се появяват първите симптоми… Мамка им комунистическа!

Лека служба изкарах и нямам от какво да се оплача, като се изключат първите няколко месеца, когато новопроизведените стари войници още не бяха ни се нарадвали. Излежахме две години под сенките, погледахме хубавите еснафки, попихме изстудена в р. Бедечка бира… Е, имаше и глад, имаше и студ, имаше и ставане с белите мечки, марш на скок, нощни тревоги…

Бях почнал да казвам какво се научих в казармата. Да спя прав. Спал съм и на пост пред знамето. Научих се да спя в диапазон от 55 градуса – от минус 20 до плюс 35. Научих се също да марширувам добре. Колкото и просто да ви се струва, някои не можаха. Така и не запомниха кое е ляво, кое е дясно. А по наше време вече не беше прието, както преди Девети, да се учи войската с паролите „сено” (дясно) и „слама” (ляво). От тогава е останало, че лявото е сламата. Няма по-затъпяващо занятие от маршируването. Затова много се учудих, когато гл. секретар на МВР Бойко Борисов каза, че му се марширувало по плаца. От Айнщайн знам, че „който обича да марширува, напразно има мозък в главата си – гръбначният би бил достатъчен“. Да де, но към днешна дата се вижда, че не е…

Да стрелям обаче не се научих. Веднъж само съм стрелял с бойни патрони. И веднъж ме пратиха да озвучавам една заря, та изстрелях 4 пълнителя халосни. Лъскахме автоматите по цял ден. Даже имаше лаф, дамите да прощават, че животът на войника минава наполовина в лъскане на автомата, наполовина в лъскане на бастуна… Всъщност стрелбата не беше важна. Защото докторът служеше във взвод за оптическо разузнаване. Насочвахме огъня на артилерията. Беше ми зачислен теодолит, с триногата 32 кг. Но като му свикнеш, не тежи. Дали щото съм бил млад, но качвах баира на Аязмото с теодолита на гръб и по една каса бира във всяка ръка. Всъщност само веднъж насочвахме огъня в условия, близки до бойните. И отнесохме камбанарията на селската църква. Разбира се, веднага коригирахме огъня, вследствие на което снарядите почнаха да падат около нас. И уж учебни, ама си се натаковаш от страх като едното нищо… Но пък мога с чиста съвест да разказвам какво усеща войник на фронта, когато снарядите падат около него. Цялата ни войска беше такава. Ако някой ви разказва друго, то той е или като Джамбазки и през плета не е гледал, или просто лъже. Замислете се само защо се казваше „Отбих военната си служба”. Ами щото просто отбивахме номера, затова.

Та 2 г. загубени в лежане по Аязмото, безсмислено загубени! Ставало се мъж в казармата… От лежане никъде не се става мъж! Веднъж се замислих, че животът на мъжа, който и без това е по-кратък от този на жената, минава в глупости. Две години казарма, 3350 часа, или 418.75 дни за бръснене, 3 г. в тоалетната, 6.4 г. да чака жената да се облече и гримира, 4 г. да я убеди, че точно тая вечер не я боли глава…
И това, че характерът се калявал в казармата, е лъжа. Пречупва се. С безкрайни унижения. Започва се от наборната комисия. Свалят ти всичко, даже и чорапите. И командват: „Наведи се, разтвори бузи!”. А чорапите се свалят уж за дюстабана, но всъщност за да се види дали не са ти лакирани ноктите на краката. Щото тогава днешната толерантност не беше още в употребление.

От старите войници много не съм тормозен. Сержантът беше интелигентно момче, прието да следва. Друг пък беше художник, също бъдещ студент. Под негово влияние докторът се зае с пирография. Три портрета на Нефертити от това време пазя в мазето. Е, не е съвсем Нефертити, но си прилича. Само шофьорчето беше просто като гъдулка и се опитваше да ни действа по селски. Много обичаше да се забавлява с нещо, което наричахме «Параграф 22». Пита те: “Ти ебаваш ли старото?”. И ако кажеш, че го ебаваш, излиза, че го подиграваш. Ако кажеш, че не го ебаваш, значи, че не го бръснеш. И така, и инак – все чембери по канчето.

Фатмакът, влах от Медковец, обаче ме тормозеше. От първия ден разбра, че не сме от една порода. По рождение си имам една усмивка, която някои писатели определят като „усмивка на пиян непрокопсаник”, и той мислеше, че непрекъснато му се подигравам. А то не беше непрекъснато…

Викаше ми: „Филипов, знаеш ли каква си диария!”. И аз от тогава да не я чуя тая дума… Как почнат за диария по телевизора, и веднага го гася.

За бита в казармата какво да ви кажа, 60 души в едно помещение. Вонята на партенки и до днес ме преследва. Подът – застлан с паркет, който новобранецът лъска до припадък. На баня веднъж седмично, но не задължително всяка седмица. Но тоалетните няма да забравя никога. Наскоро цитирах Селин, там дето героят му отива в Америка и открива, с извинение, „жизнерадостния комунизъм на срането”. Е, аз открих Америка в казармата. Дупки, отделени една от друга с метър ограда. Тоалетната хартия още не беше открита, а вестник в казармата се намираше трудно. И не беше рядкост некое старо да се обслужи с кепето на клечащия до него новобранец.

Никога няма да разбера защо един младеж, тийнейджър още, трябва да мине през всичкия този ужас! Много от това, което представлява българинът, е усвоено в казармата. Там човек научава да се подчинява на по-простите. Научава се да мълчи, дори и да е прав. И да си трае – „инициативата убива войника”. Да мачка слабите и да четка силните. Научава се на залудо работи (Копайте засега тук, пък аз ще ида да питам къде трябва!). Научава се, че собствеността е нещо относително, не се знае кое на кого е и докога… Че успехите винаги са на началника, а вината се разпределя от долу нагоре.
С една дума, на нищо хубаво не се научава

Източник:Ретро
Препечатан от:/dailypress.bg/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉