Малко известно: Вижте кой е могъл да спаси Левски от бесилото (СТАТИЯ)

Каравелов отказва да помогне на Апостола

И до сега вън от вниманието на официалната историческа наука стои най-сериозният и цивилизован опит да се паси животът на Васил Левски – чрез намесата на международната дипломация.
Веднага след залавянето на Апостола и установяването на самоличността му в Търново, местният революционен комитет изпраща до Белград при Любен Каравелов свой пратеник с писмо с въпроса, ако се въстане веднага, ще дойде ли помощ от Сърбия. Пратеникът е носил и жалба до дипломатическите представителства на великите сили. Копие от нея

се съхранява в Народната библиотека.

В предисловието се съобщава, че "поданиците българи под Турско, които сме дошли до отчаяние, мъките и угнетяванията, почитаеми господа са по-страшни от смъртта". Според авторите причина за това са злоупотребите на местната администрация и правосъдието. Не се атакува централната власт. Отхвърля се и предположението за действащ революционен комитет. Заявява се, че това е умишлено измислено, за да се развържат ръцете на местни власти. "Злоупотребленията – се пише в жалбата – ни правят да сме цял народ комитет, който да съществува навсякъде и никъде в България." Това изречение и някои от следващите подсказват, че сред авторите има близък на Васил Левски човек. Много от изказаните тук мисли

Апостола декларира пред съда.

В жалбата пише, че "заловените двама са наши мъже (става дума за Левски и Димитър Общи), наши агенти, пратеници на всинца българи, да издирват злоупотребленията на чиновниците сред населението". Левски е представен дори като човек, работещ в интерес на Високата порта, възстановяващ доверието към султана, разобличавайки мошениците. Съобщава се, че жалбата е "скрепена с печата на общините и махалите градски в България". Пратеникът пристига в Белград при Любен Каравелов. Този най-влиятелен в това време българин трябва да предаде жалбата на дипломатическите представители там.

Каравелов отказва да подаде жалбата.

Този въпрос иска специален анализ, но най-малкото, което трябва да се знае е негативното отношение на стария революционер към Европа и към политиците й. Все пак пратеникът отива с копие от жалбата при външния министър на Сърбия Йован Ристич, но той слога точка на въпроса. Според Ристич печатите на общините биха довели до репресии към участниците в акцията. Всичко това пратеникът пише в отчета си до Търновския комитет, но този факт до ден днешен остава извън вниманието на историците.

Ганчо ДИМИТРОВ, Силистра Наборе.бг

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉