13:44
През 1965 г . бях асистент-режисьор на музикалната кинокомедия, игралния българо-немски филм „Старината монета”, по режисурата на известният още тогава Владимир Янчев. В него освен асистент-режисьор изпълнявах и ролята на пограничния началник в Русе, в партньорство с Григор Вачков, Георги Попов и немското актьорско певческо и филмово светило Манфред Круг. Подготовката вървеше със засилено темпо: съставяне на операторски екипи, акторски проби за главната певческа роля, костюми, грим, техническа организация и пр. Но Володя продължаваше още се колебае на коя българска певица да възложи главната роля. И докато
темпото на подговката продължаваше
да стои на „стопкадър”, колегата ни Попето (режисьор Николай Попов) спонтанно предложи това да бъде певицата Лиана Антонова. На какви публични нива бяха достигнали известността й тогава, визията й, артистичните й способности и пр. нямаха особено значение, нито политическите й обграждения, духовно-нравствени й притежания и пр. Важното за Володя бе, че още щом чу от Попето дитирамбите за нея като певица с неустоимо физическо изражение, артистицизъм, интелект и други нейни отличими дадености той веднага реши да бъде поканена на пробни снимки. А, ако защити успешно кандидатурата си, да й възложи главната роля. Добре, но Володя освен, че не я познаваше лично и нищо не знаеше за нея, но и за пръв път чуваше за певицата. Докато Попето не само, че знаел тези нейни отличимости, но я и познавал като близка негова приятелка, от години битувала из Германия като бар-певица и пр. Тогава? И Володя реши да командирова Попето в Германия, да я издири и… доведе за пробните снимки. А за това пък помогна и майката на Лиана, която работеше в Студията ни като шивачка: скромна, добра, благовъзпитана…
Така Попето без отлагане полетя със самолет за Германия и… само след дни доведе Лиана в Киноцентъра. А щом я видяхме и всички прехапахме език от възхита. Защото не беше само млада, красива, неустоима с перфектните си телесни форми, със стаения екот на пищните й гърди, с несравнимостта й с никоя друга женска плът, с гласа и смеха й, в цялата си природна цялост… Аз уж не бях от тия, които бързо се пленяват от гримьорните изражения на жените.
Но щом я видях и се вцепених
от неустоими пожелания. Затова и Володя от своя страна без колебание реши тя да бъда изпълнителката на главната роля. Нещо повече. Бе готов дори да се откаже от филма си, ако Художествения съвет отхвърли кандидатурата й.
Е, не стана това, защото още в близките дни пристъпихме към снимането на първите епизоди във Варна, Русе и по други наши места, които няма да описвам. Защото заедно с радостта и вълненията от общата ни работа преливаха в различни стонове на скръбта и радостта и у Лиана с любимият й и много красив, скромен и добър неин мъж, който беше неотклонно до нея. А тези нейни състояния не секваха и когато пътуваше с немския си партнор Манфред Круг из извънградските пътища в колата му. Затова пък, когато Гришата и Георги Попов с мотора си бръмчаха след тях в съответните епизоди, а аз зорко „дебнех” в Русе на граничната застава като началник, та да не би да прекарат през границата музейната „Златна монета” и пр. А как бе създадена песента на Лиана за ролята й, която и до днес остана върхово шлагерно творение и на композитора Петър Ступел, както и на Лиана като певческо изпълнение?
Него ден се събрахме в дома на Ступел в жилището му в комплекса „Заимов”: той, Володя и аз. Но не вече като асистент-режисьор и актьор, а като автор на лиричния текст на песента, която трябваше да изпълнява Лиана във филма. А защо Ступел с Володя решиха тъкмо аз да съчиня лиричния текст? Защото все по това време знаменития ни коппозитор беше създал по мои текстове шесте шлагерни песни в първия български шестсериен игрален телевизионен филм „С пагоните на дявола”. А най-отличима от тях остана песента „Бомбите”, изпълнявана от днешния световноизвестен наш певец акад. Бисер Киров, под диригентството
на другата наша музикална легенда Милчо Левиев.
Във филма пък актьорите Никола Анастасов, Любомир Кабакчиев и Петър Чернев изпълняваха песента през останалите серии (после тя бе издадена в плоча, а песните изпълнявани от също известната още тогава и любима наша театрална и филмова актриса Жоржета Чакърова). Та, ето заради това Ступел поиска аз да създам песенния текст в филма „Старинната монета”, със специалното изпълнение на Лиана Антонова. Ступел „заудря” клавишите на пианото си по съчинената още преди това негова музика, Володя седеше в лявата му страна на дървен стол, а аз в дясната до композитора с пианото. Всичко беше готово и трябваше по готовата вече мелодия да изградя текста и… започнах в момента импровизирано да го стъкмявам. Произнесох успешно първите два стиха „Любовта е море, любовта е вълна…” и спрях. Володя и Ступел спонтанно изпляскаха възторжено от встъпителните редове. Хубаво, но когато продължих с „Тя слънчево е обгряна… „ и секнах. Опитах втора стихотворна фраза, трета, четвърта – не ставаше. Аз съм от тия „словотворци”, които, ако буквално в момента не построя фразата и не я подчиня на конкретната емоция и мисловност, мозъкът ми сякаш се „заклещва”. Не мога и не мога да продължа. Единственото, което мога да правя с пълна увереност е, когато започна да преработвам даден текст. Да допълвам. Да изменям и преустройвам всяка мисловна и словесна концепция от него, но само, ако вече съм създал такъв. Иначе, ако в момента не го направя, мигновено „засичам” и тогава с триста остена да ми мушкат сетивата не мога и не мога да изляза от състоянията си. Така стана сега.
Ступел се „вкисна” и нервно стана,
Володя и той се „запуши” от недоволство, защото всичко спираше дотук и нямаше никакво време да се търси нов стихоплетец, да съчинява текстове и пр. Отделно от това Ступел на свой ред трябваше музикално да се „пренажежава” към вече готовата мелодия. Беше пълен провал и се видях в чудо. Нито можех да продължи да съграждам по-нататъшния текст, нито да се отказвам, нито и тримата да хукваме по никое време да търсим друг стихоплетец. И вече напълно признал негодността си станах и казах на Ступел веднага да ме замени с поета Петър Караангов. Но и той и Володя изроптаха: не го познавали, не бил известен, нямал никакъв опит като такъв и пр. А и дали изобщо щял да го направи? Затова не го щели. Аз обаче употребих вироглавството си и казах твърдо, че ако те не го познават и не бил известен, това не означава, че няма да може. Затова той ще ме продължи. Ако пък не може, тогава аз пак ще опитам. Но няма да оставя работата недовършена.
Така и стана. От телефона на Ступел се обадих на моя неразделен приятел Караангов, казах му набързо каква е работата и… повлякох Володя и Ступел към дома му на ул. „Цар Крум”.
И песента наистина стана по текста на Петър Караангов и влезе във филма. А пък Володя тогава стана неразделен приятел и с Караангов, когато вечер двамата до късно гледаха у тях световното футболно първенство…
Така от моя текст останаха само първите два щрихи: „Любовна е море, любовта е вълна… „ А новият на Петьо Караангов стана наистина превъзходен, който и до днес се изпълнява при разни поводи от Лиана.
Е, после цели дни и седмици бяхме неразделни с Лиана из снимачните обекти във Варна, Русе и по други места, неотлъчно следвани и от мъжа й. Но така стана, че след завършека на филма повече не се видяхме с нея.
След години, когато вече се завърна в България
и се отдаде с бурен успех на писателската си дейност за „извънземния ни живот”, четях вече книгите й, удивлявах се от космическата й мисловност, вземах поуките от мъдростта й. Виждахме се и с майка й и с други общи близки. Но с нея никога повече не се срещнахме, и то в продължение на повече от 35-40 години. Само преди 7-8 години при някаква премериера в Столичната библиотека на „Славейков” тя се появи подръка с някаква своя близка. Но нямаше да я позная, нито тя мен, дори да се бях спрял, ако друг колега като я видя да пристъпва към залата с вече неузнаваемо изражение, ми каза: „Ето и Лиана идва…” Устремих очи към нея при разминаването ни, но не направих опит да я заговаря. А и как, когато едва я разпознах? Същото щеше да направи и тя към мен, ако й се бях представил. Каквото и да бяхме направили двамата, годините вече бяха оставили своя залечим житейски знак от миналото.
Станко МИХАЙЛОВ, писател и режисьор
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук