Княз Александър І е детрониран и изгонен от България

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг, извършват държавен преврат. Начело застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията не е осигурена политически и не среща подкрепата на българската общественост, поради което завършва с неуспех.


 Против превратаджиите се обявява и председателят на народното събрание Стефан Стамболов. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и отново да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с липсата на подкрепа от страна на руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ Батенберг известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, на 27 август напуска България.


 След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират в Румъния, а после и в Русия. Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г. Александър І Батенберг е роден на 5 април 1857 г. във Верона. Той е втори син на принц Александър фон Хесен и Юлия Хауке. Получава военно образование в Дрезденския кадетски корпус; служи във Втори Хесенски лейбдрагунски полк и в руския улански полк, с който участва в Руско-турската война (1877 г.-1878 г.). Негов покровител в кариерата е руският император Александър II (убит на 13.3.1881 г.).

При избирането му за княз на България от Първото Велико Народно събрание (17 април 1879 г.). още няма навършени пълни 22 години. Александър І свиква Второ Велико Народно събрание (27 април 1881 г.), което отменя Търновската конституция и установява т. нар. режим на пълномощията (1881 г.-1883 г.). По негова молба в България са изпратени генералите А. В. Каулбарс и Л. Н. Скобелев, които са включени в правителството – първият като министър на войната, вторият като министър на вътрешните работи.

 Пълномощията срещат масовата съпротива на широките обществени кръгове, затова княз Александър е принуден да възстанови конституцията и да повери управлението на Либералната партия (1883 г.). Князът приема с притеснение народния стремеж за съединение на Княжеството с Източна Румелия, тъй като се страхува да не предизвика Великите сили. Като главнокомандващ на българската армия в Сръбско-българската война (1885 г.) отначало предлага армията да освободи София и да се укрепи на Вакарелските възвишения, но впоследствие показва много добри способности на командващ и политик. Награден е с военен орден "За храброст" I степен. След като напуска България, Александър Батенберг служи като командир на полк в австро-унгарската армия, като получава звание генерал-майор. Умира на 17 ноември 1893 г. в Грац (Австрия). Тленните останки на княз Александър І Батенберг почиват в мавзолей в София. От 1946 до 1991 г. мястото е недостъпно за посетители, но след политическите промени в страната Министерството на отбраната отваря гробницата.

blitz.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉