Водещият Димитър Цонев си отиде твърде рано от този свят и остави много хора да скърбят за него. Ако можеше да се появи отнякъде, би забранил да се леят сълзи по негов адрес. Дъщеря му Деси Цонева призова да бъде изпратен не с хлипания, а с аплодисменти.

 И наистина той заслужаваше ръкопляскания за всичко което свърши през тези 56 години, отредени му от съдбата. Беше киноартист, юрист, журналист, говорител (на правителството, на Българската телекомуникационна компания), зам. програмен директор, водещ („По света и у нас“ и „В неделя с…“), съпруг, баща, дядо. Но всичко за него започна с онзи легендарен филм „Таралежите се раждат без бодли“. Героят му също се казва Митко и шашка новите си съученици с умението си да си мърда ушите. Талант, за който след това Цонев ще бъде принуден да разказва десетки, не, стотици пъти. Сериалът моментално превръща в звезди 11-годишния тогава Димитър Цонев и останалите деца, подбрани от легендарния режисьор Димитър Петров.

Последният успява да обиколи почти всички столични училища, за да избере актьорите за новия си проект. Димитър Петров притежавал рядко срещания талант да говори с децата на техния език и да вади най-добрите им качества на повърхността. Режисьорът и този път не е подведен от интуицията си, събирайки наистина страхотни хлапета за „Таралежите се раждат без бодли“. “168 часа“ се опита да проследи съдбата на някогашните малчугани, които участват в създаването на култовия детски филм. За съжаление главните герои днес не поддържат връзка помежду си.

Някои са заминали за чужбина, а на останалите пътищата не се пресичат след края на изявите им пред камерата. Седем години преди кончината на Димитър Цонев без време от този свят си отива и Ивайло Джамбазов. В „Таларежите се раждат без бодли“ той играе сериозния и винаги готов на бой Теди. След това го снимат и за култовия филм „С деца на море“. Джамбазов избира да остане близо до киното и след като губи момчешкия си чар. Завършва кинорежисура в Москва и се връща у нас да приложи на практика натрупаните умения. Но с времето някак си става излишен на хората, които управляват седмото изкуство.

Филмите му са тежки, метафорични, не са за всяка публика. И може би заради това често му отказват държавни субсидии. Ивайло Джамбазов търпи неуспехи не само в професионален, но и в личен план. Преживява тежък развод и се връща да живее при родителите си – актьорите Иван и Златина Джамбазови. В живота му не липсват приятели, които се опитват да го извадят от дупката, но той отказва да комуникира с останалия свят и още повече се затваря в себе си. Една нощ Златина Джамбазова вижда празно леглото на сина й и мрачно предчувствие сграбчва сърцето й. Ивайло Джамбазов се качва три етажа по-нагоре от този, на който е жилището на родителите му, и се хвърля към вечността. „


С Ивайло бяхме близки приятели. Родителите ни бяха приятелски семейства и оттам се създаде другарската ни връзка. Съжалявам, че си отиде без време, лека му пръст“, заявява пред „168 часа“ водещият от шоуто на радио „Витоша“ – „Тройка на разсъмване“, Кирил Петров. Спомняте ли си малкия Кирчо, който изпи цяла каса лимонада, за да си осигури празни бутилки, да ги върне и с парите да участва в общата момчешка кауза за закупуване на футболна топка? Е, това е Кирил Петров.Впоследствие той ще изиграе и една от двете главни роли в култовия „С деца на море“, където е по-малкото момченце, което в компанията на Пипси (Петър Пейчев) буквално подлудиха чичо Манчо (Георги Парцалев) с празния им фотоапарат. „Гледал съм десетки пъти „Таралежите“ Веднага след като излезе, по принуда се превърнах в най-запаления му зрител. По онова време имаше обичай след излизането на български филм целият снимачен екип воглаве с режисьора, сценаристите, актьори да обикалят киносалоните по страната и след прожекциите да се срещат с феновете си. Пред киното ни настаняваха на импровизирана катедра и хората ни задаваха въпроси. След това през годините пак съм го гледал с удоволствие, децата ми също много го обичаха“, спомня си Кирил Петров. Той преборва конкуренцията на още 500 деца, за да намери място в проекта на режисьора Димитър Петров. „Как започна всичко ли? Беше идея на баба ми.

Нейна приятелка беше сценаристка на един от предишните филми на Димитър Петров – „Капитанът“. Жената подшушнала на баба, че във внука й има хляб и трябва да бъде изпробван в киното. Така се озовах на нещо като кастинг заедно с още поне 500 деца. Харесаха ме, защото като малък въобще не бях притеснителен. Димитър Петров ме попита какво мога. Бил съм на 6 години, но смело съм му заявил, че мога челна стойка. Чувствах се добре пред камерата, напълно забравях за нея. След това почти същият актьорски състав участвахме в „С деца на море““, спомня си Кирил Петров.

Наистина почти всички са там, но без Митко Цонев. Баща му Коста Цонев му забранява да участва в лентата с Георги Парцалев. Именитият ни артист се притеснява, че хората ще започнат да говорят как пробутва отрочето си в предните редици на българското кино. А режисьорите харесват сина му и го търсят и за други свои проекти, но винаги получават категорично „не“ от Коста Цонев.

В незабравимия „С деца на море“ изпъква талантът на Петър Пейчев, който уж е заснел извънбрачната авантюра на чичо Манчо с фотоапарата си. Димитър Петров много е харесал пълничкия хлапак още от изявите му в „Таралежите се раждат без бодли“, където той влиза в ролята на Денби. Пейчев обаче поема по съвсем различен път. Още по времето на социализма родителите му тръгват на екскурзия за чужбина, но така и не се връщат обратно. „Чух, че семейството му е емигрирало в Австрия и оттам му изгубих следите“, разказва Кирил Петров. Други от „таралежчетата“ са чули, че по-късно Пейчев е завъртял бизнес с перилни препарати в Англия. Зад граница продължава животът и на Нейко Нейков. И неговите родители решават да сменят обстановката и се местят да живеят в Италия.

Източник socbg.com
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив