Тъжната участ на едно изчезнало от картата село...(СТАТИЯ)

“Много хора идват да ги заведа до родното им село, но няма какво да им покажа – останали са само тръни и чат-пат някоя руина от взривени сгради. Снимат, гледат и плачат”, казва 65-годишният Лилян Мишев.
Той бил 15 г. кмет на най-голямото село в Родопите – Фабрика. В селището край Златоград, което е било по-голямо от околните градчета, сега няма нито един жител.
“В края на 70-те години населението беше между 5 и 6 хиляди”, казва бившият му управник, който живее в съседното с. Цацаровци.
В долината преди рудник “Градище”, който е затворен, и “Гюдюрска”, където работят 100 пъти по-малко хора от онова време, сега има само останки от постройки и стърчащи железа.Змии една след друга се шмугват в храсталаците, където преди време играели деца.

Първият жител на селото се появил при откриването на мините през 1955 г. Една след друга започнали да се вдигат грандиозни сгради, населявани от работници. Заради многото работни места в мините хората живеели в блокове по 2 семейства в апаратамент. Жилищните блокове били около 50-ина, а бараките – 2-3 пъти повече. “Освен голямо кметство имаше училище с около 300 деца, детска градина, ясли, магазини, здравна служба с различни специалисти. Имаше плувен басейн,киносалон и всичко, което е нужно на едно селище”, обяснява Мишев.
Само в библиотеката имало над 10 000 тома.

“Като си замина селото, натовариха книгите в камиони и ги закараха за отпадъци в Средногорци. Документацията на Фабрика се пръсна по “Горубсо” и общината. Не мога да си представя, ако някой потърси документ от онова време, къде и как ще го намери”, казва бившият кмет.Почти сходна съдба имат и съседните на Фабрика села Страшимир и Цацаровци, където заедно са живели над 4000 души. Сега населението им е 10 пъти по-малко. В Цацаровци рудник няма, но хората ходели пеша на работа в близката мина. Залежите в Страшимир намалели и било решено рудниците да се затворят.

Селото е кръстено на писателя Антон Страшимиров. През 1915 г. бил адютант на Атанас Савов и на път за Гърция се спрели до параклиса на св. Георги. Тогава писателят се загледал в хълмовете и промълвил: “Земята тук е пълна с богатства.”
След войните Савов взема концесия от държавата и през 1927 г. основава дружество “Български метал”. Първоначално той карал концентрата за продан необработен в чужбина до най-близката гара в с. Подкова. Бил обаче находчив и разбрал, че му трябва на място флотационна фабрика, за да си вади сам концентрата. Избрал мястото и я вдигнал в с. Средногорци заради водите на р. Арда.За разлика от Фабрика Страшимир поне има свое гробище и можеш да разбереш кой е живял там. Фабрика няма и един гроб, дори такъв спомен няма. Всички ги карахме по родните места, като починат”, клати глава Мишев.
В рудниците на Фабрика работели над 1500 души. Повечето били приходящи, дошли да работят в мините. На Лилян Мишев целият му живот минал във Фабрика – първо работел като шофьор, после станал кмет.
“Като шофьор съм карал и по 2-3 ковчега накуп – за Лом, за Видин, откъдето са починалите. Много злополуки ставаха в мините. Рудниците бяха крепежни, къде падне камък, къде дърво и убие човек”, разказва той.
Като кмет сключвал бракове в миньорското селище. Преброил е, че е събрал с подписа си около 200 двойки. При настъпването на кризата в рудодобива в края на 80-те и началото на 90-те години Фабрика започнала да се стопява. Според Мишев основната причина за това били икономически интереси.

Вижте още:Изчезващите села в България (Статия)

В годините преди приватизацията на някогашното II рудоуправление на “Горбусо” хората тръгват към вътрешността на България, откъдето са дошли. Назначените от държавата ликвидатори на миннодобивната фирма се опитват да продадат апартаментите, но няма на кого. Принуждават се да продават блоковете като строителен материал. Ненужните материали пък били набутани из дупките на мините. “Златоград беше нищо пред Фабрика – нито като хора, нито като живот, но само тръни и къпини останаха от онова време. По 1500 тона руда на смяна се вадеха там”, описва 75-годишният Митко Кехайов, който цял живот е работил за “Горубсо”.“Тъжна картинка беше, като разваляхме блоковете. Бяха стабилно и добре направени – 38 см дебели стени”, намесва се Атанас Башев, който започнал работа на мините още преди да навърши пълнолетие и да отиде войник. Изкарал 16 г. в рудниците на Фабрика.
“Страшна работа е да гледаш руини, където е кипял живот. На 1 май и 9 септември имаше манифестации, музика, заря”, казва с носталгия и Мишев. “В момента Фабрика съществува като населено място по документи, но няма нито един жител. Не е заличено, тъй като в някогашния му център се предвижда да се направи предприятие за взривни материали”, казва сегашният кмет на община Златоград Мирослав Янчев.
Aвтор: Пламен Стефанов /соц.бг/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉