11:21
Небето го прибра далеч по-рано - на 18 април 2003.Тогава бе само на 68. Кирил Господинов е роден в село Гроздьово, Шуменско. В тамошната беднотия никой не мисли за изкуство. Работи в завод, става моряк. Доста късно застава пред маститите професори от ВИТИЗ, за да се опита да ги убеди, че от него може да стане артист. Не успява. Ето и автентичния му разказ какво се е случило тогава, десет години след като останалите му колеги вече са завършили: Какво да правя, не ме приемаха. С Невена Коканова кандидатствахме заедно. Вървяхме отлично на приемните изпити, но ни върнаха, защото нямахме дипломи за средно образование. Ректорът Д. Б. Митов ни каза: дипломирайте се и догодина ще ви приема без изпити. После директорът Янаки Стоянов ни взе в ямболския театър като стажанти. При кандидатстването на следващата година ни скъсаха още на втория кръг. Невена се отказа. Вече имаше два филма и ученето не я интересуваше.
Аз продължих и влязох на 28 години. Борих се до края, защото да бъда актьор беше единственото ми желание. В Ямбол мизерията си остава постоянна компания на стажант-актьорите. Кирил Господинов живее на някакво таванче в театъра, но пък има щастието да се качва на сцената, където изиграва първите си роли. Тогава, буквално пред очите му, Невена Коканова на осемнадесет години взривява театъра, който днес носи нейното име, с блестящото си превъплъщение в образа на Жулиета от класиката на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. За първи път Кирил Господинов застава пред камера във филма „Дом на две улици“. Ролята му е незначителна, затова приема за начало на филмовата си кариера втория си филм. „ Бях студент последен курс във ВИТИЗ – разказваше той. - Ирина Акташева и Христо Писков направиха един сериозен филм, който се занимава с идиотския проблем, наречен „Бригади за комунистически труд“. Какво значи да се изпълнява планът 1002 процента, да се четат колективно две книги и пак колективно да отидем на кино. Безумие.
И филмът „Понеделник сутрин“ бе заключен. Въпреки това смятам, че с него изгря звездата ми. Бях на 31 години. През 1966 година в „Понеделник сутрин“ дебютира още една бъдеща звезда Пепа Николова. Там е и Асен Кисимов, в който тя се влюбва. Зад камерата е едно от най-големите имена сред българските кинаджии, операторът, който ще заснеме „Козият рог“, Димо Коларов. А музиката е на Милчо Левиев. Наличието на всичките тези таланти обаче не е в състояние да омилостиви цензурата. Филмът вижда екран двадесет и две години след създаването си, чак през 1988 г. Исак ГОЗЕС „Шведските крале“ го правят известен Един далечен спомен. Беше по време на кинофестивала „Златната роза“ във Варна през 2002 година.
Участниците: актьори, режисьори, техни кавалери и дами, дефилираха по холивудски върху разстлания още от улицата червен килим. Суета, светкавици, пресилени усмивки. Кирил Господинов с безразличие отмина цялата тази пушилка. Вече живееше във Варна и просто идваше да види какво и как правят колегите му. Тогава направихме това интервю. Седнахме на една пейка на централната варненска улица. Преди това дълго го молих. Каза, че вече не играе. Няма какво да каже. Всъщност това може би са и последните му думи пред пресата. За съжаление, когато бяха публикувани, той вече не беше между живите: - Господин Господинов, видяхте ли във фестивалните филми някой актьор, който да напомня на вас? Който да бъде вашият наследник? - Не съм гледал по този начин, не съм и търсил такъв човек.
Но видях, че в поне пет филма играят много сериозни момчета. Режисьори, които не познавам, са направили първокласни неща. Пет добри филма за един фестивал не са малко. Може би киното ни вече излиза от ямата, в която беше попаднало. - Вие сте се снимали в много филми. Имаше ли нещо, което не приемате в тогавашната система на кинопроизводство? - Цензурата. Аз съм преозвучавал по нареждане на ЦК на БКП една от сериите на „Баш майстора“. Причината е, че не трябвало да говоря на диалекта, който е характерен за моя герой. Няма да е справедливо, ако кажа, че цензурата непрекъснато ми е пречела, но такива случаи имаше. А една серия се преозвучава за 15 дни. Ако откажех, щяха да ми вземат 20 на сто от хонорара и да накарат друг да го направи. Веднъж отрязаха сцени с едно циганско семейство. Те бяха блестящо изиграни от актьорите. Но тогава бяха времена, в които официално в България нямаше цигани, турци, евреи. В „Баш майстора“ Петър Петров играеше много силно писател алкохолик.
Той работи във ферма, гледа прасета и цитира Достоевски. Но посегнаха и там, защото от Съюза на писателите щели да се обидят. Не, не искам да кажа, че през цялото време и с всички филми са се отнасяли така, но всичко, което се случваше, караше авторите да се съобразяват. Предварително да мислят кое ще мине и кое не. - Кога усетихте, че ставате популярен? - След „Шведските крале“. Тогава бях във варненския театър и цялата компания заедно отивахме да гледаме филма. По улиците започнаха да ме разпознават. Но истински известен станах след „Тримата от запаса“. Зако Хеския дойде във Варна да ме покани. В театъра играех Странджата от „Хъшове“. Всеки ден пътувах с влака до Плевен. Оттам ме караха в село Бърдарски геран, където снимахме. Беше тежко. Работехме непрекъснато в студ, кал, лед, вода. Тогава се сближих с Парцалев. Страхотен човек. Философ. Всичко, което може да се събере в една голяма личност, го имаше Парцалев. - Кога отидохте в София и как се чувствахте там? - След „Тримата от запаса“ ме поканиха всички софийски театри. Първите три години стоях. Нищо не правих. После ме взеха в театър „София“ и това бе най-добрият ми период. Репертоарът бе добър, трупата - талантлива. Правехме забранени пиеси. Беше хубаво. Останах 17 години.
После се прибрах отново във Варна. - Как приемате битието си? - Тежко. Да се оттеглиш от професия, която си обичал цял живот, е болестно състояние. Съжалявам, но какво да се прави. Все пак благодаря на съдбата, че ме дари с тези 35-40 актьорски години. Кариерата ми беше успешна и това ме кара да бъда доволен от живота си. Всъщност Кирил Господинов подобно на много талантливи актьори от неговото поколение изпива докрай горчивата чаша на прехода. Той рано е пенсиониран. Принуден е да се занимава с нещо, които нито знае, нито може. Отваря малка бакалница в София. Големият хитрец на екрана в живота е наивен като дете. Лъжат го. Фалира. Тогава се прибира във Варна. Чувства се самотен и изоставен от съдбата. Така посреща края. Баш майсторът му обаче още е жив. Смеем му се, дивим се, чудим се и благодарим на човека, който с таланта и труда си го е създал и ни го е оставил, за да ни радва.
blitz.bg
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук