Духове бродят из Българския парламент! Сградата е построена върху гробище, мълви се и за тайни тунели прокопани под нея

Негативна енергия, тайни коридори и тунели крие зад стените си българският парламент. Или поне така твърдят витаещите легенди около сградата на властта. Всъщност Народното събрание наистина е построено върху гробища. Депутатите трябва да знаят, че заседават на място, където преди хиляди години римляните са полагали мъртвите, пише в. "Монитор".
Освен бродници в тоги, духове на турски престъпници също се носят из кулоарите. Под северната част на Народното събрание е било известното от времето на Османската империя „Позорно гробище”.

Негативната енергия

в сградата е пословична. За нея с особено оживление говорят служители и депутати. Не един и двама народни избраници споделят, че дори час престой в парламента ги уморява и им докарва тежко главоболие и негативни мисли. Тъмната прокоба се изтъква като една от причините избирателите да недолюбват депутатите, както и за постоянните кавги между политиците. На старите гробища се вменява и вина за честите боледувания на депутатите. Легендите за негативната енергия изплуват всеки път след нечия кончина. Факт е, че още древните прабългарски предания предупреждават: върху последния дом на мъртвите не бива да се строи, защото духовете им винаги витаят.

Друг особено оборотен мит

за парламента са тайните му коридори. Според архивите от Татово време е имало идея да се построи подземен коридор от НС до Софийския университет. Каква е била причината да се иска подобна свръзка, никой не знае. Факт е обаче, че сред народните избраници винаги върви приказка за тунел, свързващ бившия Партиен дом и сградата на жълтите павета. Старите служители на НС нито потвърждават, нито отричат този факт. Тайните тунели не са просто мит – част от тези около президентството са отворени в момента и за посещения.

Преди домът на законодателите да изникне, там е имало цигански катун

За това свидетелства самият Иван Вазов. „Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”, разказва класикът. Вазов пише още, че най-първо депутатите са се събирали в барака, служила за изнасяне на представление на амбулантна трупа. Въпросната барака се намирала на мястото на Народния театър.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉