Голямо посрещане на българските футболисти правят софиянци на националния стадион „Васил Левски“ през 1994 година.

Вратите бяха отворени още в 9,30 ч. и първите най-запалени фенове на националния отбор започнаха да заемат стратегическите места на трибуните.

Организаторите бяха наредили мощни тонколони до двете врати и подгряваха зрителите с хитове за световното.

Полицията беше съсредоточила огромна част от хората си за добрата организация на стадиона. Много от ченгетата бяха навлекли бронирани жилетки и се опекоха на палещото слънце.

Около стадиона предприемчиви търговци предлагаха знамена, снимки, плакати и фланелки с имената на националите.

Най-бързо се изкупили фланелките с № 8 и надпис „Стоичков44.

30 000 зрители се бяха събрали преди първоначално обявения час за започване на купона, но закъснението на самолета от САЩ спомогна за идването на нови 10 000.

Шоуменът Миодраг Иванов почна подгрявката на екзалтираната публика в 12,30 ч. При всяко пряко включване в ефира на телевизията, която предаваше комбинирано от аерогарата и стадиона, водещият с викове подканяше присъстващите към активност. Най-честите скандирания на публиката бяха: „Българи юнаци44, „Боби44, „Ицо“, „Данчо Лечков“. Голяма част от феновете припяваха хита „България в Америка 94-ата“, която организаторите-въртяха почти непрекъснато.

Хиляди бяха дошли със знамена, тромби, флагчета и плакати, които развяваха без умора.

При появата на боинга с националния отбор над София публиката на стадиона изрева от радост.

С всяко пряко включване от летището феновете скандираха имената на интервюираните футболисти.

Овациите събра тригодишен русокос малчуган, загърнат с националния трибагреник. Той се разхождаше като на парад на пистата пред официалната трибуна. Малкият фен набързо се сприятели с едно ченге. Двамата си направиха няколко снимки за спомен пред фоторепортерите на вестниците.

Когато президентът Желев излезе да прочете второто си приветствие към националите, русокосият малчуган се качи за минута на подиума до него. Президентските бодигардове моментално се спуснаха да приберат малкия, но шефът на парламента Александър  Йорданов ги спря с ръка.

Малко преди националите да излязат на пистата, от входа на сектор „Г“ излезе черен мерцедес, който дърпаше ремарке с огромна футболна топка.

При появата на „Пеневата чета“ публиката изпадна в делириум. Всички, от обикновения запалянко до държавните ни мъже, започнаха да скандират „Юнаци, юнаци“.
Целият отбор се събра в центъра на терена. Играчите се хванаха за ръце и

се поклониха по няколко пъти. Те повториха този номер пред четирите сектора под неспирните ръкопляскания и скандирания на полудялата публика.




Единствено Петър Хубчев, Христо Стоичков и Данчо Лечков излязоха без медалите си.

След това играчите застанаха пред официалната трибуна, за да чуят приветствените слова на Желю Желев и на кмета на столицата Александър Янчулев, който бе спонтанно освиркван от софиянци. Кметът обяви, че членовете на националния отбор стават почетни граждани на София и им връчи знака на столицата.

Официален банкет в чест на отбора дава президентът Желев  в Бояна. На него героите от САЩ ще получат най-високото българско отличие - орден „Стара планина“.

Млади футболисти с номерата на националния отбор подариха по букет цветя и българско знаме на героите.

След това националите направиха почетна обиколка на стадиона, развявайки знамената. Наближавайки сектор Г“, Боби Михайлов беше нападнат от обезумяла почитателка. Тя се хвърли да го целува и прегръща. В дясната си ръка момичето държеше няколко балона, които искаше да подари на Боби. За нейно и на публиката разочарование балоните на няколко пъти бяха отнесени от вятъра и девойката ги гони.

Малко след това три нейни последо-вателки нападнаха Христо Стоичков, хвърляйки се да го целуват и прегръщат. Десетки други едва бяха спрени от ченгетата. След като получи няколко изненадващи целувки, Ицо побягна и се скри в общата група.

"7 дни спорт"-20 юли,1994 г.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

1 коментар:

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив