Пращат Криминалист №1 да чука камъни в Белене.ДС го преследва заради лични връзки с цар Борис III

Годината е 1935, някъде през декември.

При една обикновена на пръв поглед паспортна проверка на гара Драгоман чиновникът Алекси Ставрев засича във влака за София Хюсеин ел Неанай. По онова време египтянинът и бивш студент по медицина е сред най-опасните и издирвани престъпници в света. Неанай е дясната ръка на боса на югоизточната европейска наркобанда, известен с прякора Адолф.

Адолф винаги е в сянка, а бизнеса му движи Неанай. Египтянинът организира каналите за хашиш, морфин, хероин и суров опиум от Азия за Европа и САЩ. Създава малки фабрики за производство на дрога дори и в България. Тайните служби на половината свят са по петите му, но той остава неуловим,пише сайтът epicenter.bg

В онзи декемврийски ден Ставрев звъни в Дирекцията на полицията в София. Първоначално хората от отдела на топполицая Янаки Кисьов не вярват, че чуждестранният пътник наистина е Хюсеин ел Неанай. Все пак посрещат влака и отдалеч забелязват
елегантния чужденец с куфар в ръка

Хваща такси и се настанява в столичен хотел. Още същата вечер там под чужда самоличност отсяда и подчинен на Кисьов, който успява да се сближи с бандита. В същия хотел е и друг виден бос - италианецът дон Мариано.
Кисьов и хората му организират външно наблюдение. Цялата кореспонденция на египтянина е под строг контрол. Чете се всяко писмо, адресирано до Прага, откъдето нареждания дава Адолф. Междувременно Хюсеин и италианецът купуват хероин и 150 броя вестници „Зора“ и „Утро“. В тях завиват пакетчета с дрога, които се опитват да изпратят към Европа. Българската полиция хваща и дрогата, и пратка с 60 000 долара.
Операцията е невероятен успех с международен отзвук. След 20 години издирване в цял свят Неанай най-сетне е заловен и тикнат в затвора.
Кисьов и хората му вкарват зад решетките и най-изкусния фалшификатор на щатски долари по онова време Тодор Кривналиев. Това става няколко години след като видният топизмамник е залял с долари менте Щатите, които го екстрадират в България. Макар да няма документални данни, но мълвата десетилетия наред предава, че отвъд Океана нашият фалшификатор работел за Ал Капоне. В България попада в полезрението на криминалната полиция през 1937-1939 г. Той е издаден от банков чиновник, който съобщава на детективите, че Кривналиев купува в голямо количество еднодоларови банкноти. Кисьов и хората му ще разкрият, че самоукият измамник избелвал банкнотите с хлорна вар, а после отпечатвал върху хартията по-висок номинал и от един долар правел 100. За пръв път в света той разцепва долара на две, като след това отново подправял купюрите с по-висок номинал.
Това са само две от най-емблематичните акции на криминалиста Янаки Кисьов, ръководил първоначално отдел, а после и цялата Криминална полиция на България. В кариерата му има още десетки разкрити международни наркоафери, разплетени убийства, обири. Днес името му е неизвестно за широката публика. Навремето е бил не по-малко популярен от Никола Гешев у нас, и далеч по-известен от него сред чуждите партньори. Той е единственият високопоставен полицейски началник, който след 9 септември 1944 г. остава на поста си и дори получава още една генералска звезда. Години по-късно обаче ще бъде пратен в Белене.
Янаки Кисьов е роден в учителско семейство на 7 април 1897 г. в град Елена. Завършва висше юридическо образование и заминава на специализация в Германия. През 1921 г. отива да си търси късмета в Амстердам, Холандия, където открива тютюнева фабрика, просъществувала едва година. После се жени за германката Лили Бериер, от която има две дъщери. След краха в Амстердам се завръща в родината и постъпва на работа в Министерството на земеделието. През 1933 г. става началник на следственото отделение на Криминална полиция. Вроденият му талант бързо го изстрелва напред и след 4 г. оглавява цялата Криминална полиция. Същата година представлява България на конференция на международната криминална полиция (сега известна като Интерпол) в Лондон. На форума има представители от 31 държави, а
нашенецът е избран
за член на управителното тяло. През октомври 1937 г. става член на световната полиция във Вашингтон.
В тези години у нас бандитизмът върлува със страшна сила. И тогава грабежи, кражби, убийства пълнят вестникарските колонки. При задграничните си командировки Кисьов „краде“ от опита на другите и го прилага в родината. Криминалната полиция развива своя разузнавачески апарат, набляга се на обучението, вземат се най-модерните методи в дактилоскопията, идентификацията, съдебно-медицинските анализи и др. Развитите нови способи дават резултати. По онова време София е разтърсена от убийството на млад мъж. Хората на Кисьов тръгват от нищото, но успяват да разнищят и заловят извършителя, който се оказва любовник на жертвата. Случаят е описан в сп. „Полицай“. За 10 часа детективите разкриват и обир на накити за 800 000 лв. Нещо, за което днешната полиция може само да мечтае. Разкрита е също афера с износ на злато в пити с кашкавал с парахода „Фердинанд“.

Успехите срещу наркоканалите силно вълнували американците, които след всяко заловено количество изпращали човек от посолството за подробности. През 1941 г. е произведен в полицейски генерал.
Новата власт го заварва на поста шеф на Криминална полиция. И го оставя. Лично вътрешният министър Антон Югов оценява капацитета на топченгето, на което се дава отговорността да изгради наново службата и да обучава разузнавачи. Заради отличната му служба той е произведен в генерал-майор от армията.
Но съдбата му обръща гръб. Изглежда
властта не може да прости миналото му
През 1947 г. Югов, който по-рано му гласува доверие, решава да го махне. Държавна сигурност (ДС) образува наблюдателно дело и определя секретния сътрудник с псевдоним Апис да го следва по петите, става ясно от архивите на комисията по досиетата. В едно от донесенията пише: „Като криминалист е доста опитен и познава всички тънкости на службата. До 1944 г. не е имал особени прояви, но е служил честно на фашистката власт. Имал е лични връзки с цар Борис посредством братовчед си Разсуканов (интендант на царските дворци).“ От донесенията става ясно още, че сестра му е била женена за коменданта на София. А пък с Разсуканов бил в лоши отношения заради подозрението, че е любовник на жена му Лили. Агентите на ДС научават също, че Кисьов бил близък с цар Борис, с когото нощно време се разхождали из софийските улици. Кисьов разказвал, че една нощ царят паднал в шахта от капандурата и трябвало да го вадят.
Топченгето попада в т. нар. списък „Бив­ши хора“, на които следва да се отнеме софийското жителство и да бъдат изселени. Мотивът: провеждал антинародна дейност. Внезапно в донесенията се промъкват и неверни факти, че е
уволнен за провеждане на фашистка дейност
Такъв документ в архивите няма. Уличават го, че е изнесъл поверителни материали за народната милиция. Всъщност това са данните, които са му дадени от ръководството на дирекцията, за да напише учебник по криминалистика.През 1948 г. криминалистът е интерниран в родния му град Елена. Работата на службите срещу него продължава и две години по-късно е въдворен с протокол №35 в Белене без съд и присъда.
В продължение на 3 г. генералът лагерист копае камъни, което съсипва здравето и психиката му. След предсрочното му освобождаване Кисьов се връща незаконно при дъщерите си в София. Пише писма до бившите си началници и покровители от МВР с молба да му отпуснат пенсия, тъй като с жена му нямат никакви доходи. След години на нелегално пребиваване в столицата заповедта за изселването му все пак е отменена. До последно вярва в реставрацията на старата власт. Умира през 1976 г. далеч преди бленуваната промяна.
Бил приятел с бащата на Емил Марков
Янаки Кисьов бил приятел с бащата на убития партизанин Емил Марков-Марко и неведнъж му подавал ръка в трудни моменти. През 1923 г., докато работел в Министерството на земеделието, един депутат през ден го притискал да уволни бай Марко, защото бил комунист. „След атентата в черквата „Света Неделя“ положението на дядо Марко стана критично. Той идва вкъщи и изказа опасения за себе си. По това време братовчед ми Георги Кисьов беше градоначалник (убит при атентата заедно с жена си). Успях да го спася. След убийството на сина му Емил Марков (1943) той дойде при мен разплакан, че не му давали да види трупа на сина си. Аз вече бях началник на Криминална полиция. Дядо Марко е идвал толкова пъти при мен дори без повод. Аз обичах и уважавах този тъй симпатичен човек, че никога не можех да откажа негова молба. Въпреки че това ме поставяше в деликатно положение“, разказва години по-късно Кисьов.
От архивите не става ясно дали признанието за оказаната помощ е смилило комунистите и е повлияло при отмяната на заповедта за изселване.

Пише критичен анализ за милицията

Ген. Янаки Кисьов като началник на Криминалната милиция пише унищожителен доклад за състоянието на престъпността след 9 септември 1944 г. и за ниското ниво на кадрите в МВР, което вероятно не се е понравило на новата власт.
В първата година след установяването на режима има бум на криминалната престъпност, каквато тенденция се забелязва във всички държави, засегнати от войната, отбелязва той. Статистиката обаче е безмилостна. Докато през 1935 г. кражбите са малко над 3200, то през 1945 г. са регистрирани пет пъти повече. 20-30% от тях били извършени от Съветската армия. Отделно голяма част от апашките удари били дело на самите милиционери.
„Нашите грешки са в това, че позволихме да приемаме и търпим на служба разузнавачи с много малък образователен ценз и недобре проучени морално“, отбелязва генералът в анализа си. Той подчертава, че подготовката на новите кадри е слаба, а текучеството голямо. Новоназначените служели по 3-4 месеца, а един със средни възможности разузнавач започва да дава резултати самостоятелно на втората година от службата си. Кисьов бил на мнение, че трябва да се засили и работата на секретните сътрудници.
Интересно е как казаното преди 68 години от милиционерския шеф до голяма степен е валидно и днес.

Източник и снимка epicenter.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉