Стояхме повече от час в откачен вагон на бургаската гара през 80-те и чакахме влака да тръгне

Средата на 80-те на миналия век. Бяхме се събрали здрава компания за това пътуване, момчета и момичета, повечето бяхме съученици. Решихме да отидем на гости на наша позната в Бургас, хем да разгледаме града, хем да си направим купона и густото. 

По това време основният транспорт на обикновения българин, ученици и студенти, беше БДЖ. Но това не беше днешното БДЖ – въобще не може да става дума за някаква аналогия. БДЖ беше силна организация на мощна държавна издръжка, огромна инфраструктура, която покриваше цялата страна и много влакове. Е, не бяха последна дума на техниката, но бяха сравнително добре поддържани. Наливаха се много пари, но и много се крадеше. БДЖ беше основен доставчик на евтино гориво за много хора по онова време. Всички служители на БДЖ пътуваха безплатно, както в България така и в чужбина, а заплатите на машинистите бяха едни от най-големите в цялата държава.

Пътуването до Бургас мина нормално. Спомням си, че едно от момчетата баща му работеше в БДЖ и пътува безплатно с една червена легитимация. Още загрявахме, както се казва. Имаше пийване, игрички и закачки с момичетата. Пристигнахме по живо по здраво при нашата позната. Разгледахме стария Пловдив, тепетата, обиколихме някое и друго заведение. Бургас е един от най-красивите български градове, но тогава ни вълнуваха други неща, знаете как е – хормоните играят на тази възраст. Нашата позната се прояви като примерна домакиня и ни организира хубаво парти. Толкова добро, че някои от нас на сутринта нямаха спомени от него. Толкова ни беше хубаво заедно, че не искахме пътуването ни да приключва и затова взехме решение да продължим към друга наша позната, която живееше в Димитровград. Хем да разгледаме града, хем да си направим купона и готиното…

С леко махмурлийски глави, но с все така приповдигнато настроение пристигнахме на гарата. Купихме си билетите и се насочихме към нашия влак. Купето ни беше в последния вагон – перфектно, щяхме да си вдигаме шум, колкото искаме, без да пречим. Водеше ни момчето с връзки БДЖ. Качихме се и се настанихме на местата си. Знаете как е, клин-клин избива. Носехме си някоя и друга бутилчица домашна ракия, подарък от любезната ни домакиня. Пийнахме по малко и защо да чакаме до Димитровград, нека купона да започне! На мен в главата ми беше само една от съученичките, която много харесвах, а и тя ми даваше положителни сигнали по време на цялото пътуване. Любовта е всичко през този период от живота на човека, поглъща целия ти свят безусловно… Усетихме някакво разтърсване на вагона и решихме, че потегляме. Нададохме одобрителни възгласи и ударихме по още един гълток. Хубаво беше! Викахме, пеехме, закачахме се с момичетата. Бяхме Царете на света!... Ето така, неусетно, измина половин…. един час…. и отгоре…. преди едно от момичетата да отбележи, че всъщност не се движим. Онова разтърсване и алкохола в кръвта ни бяха заблудили. Започнахме да се оглеждаме леко обезпокоени наоколо. Оказа се, че сме само ние във вагона… тук безпокойството ни нарасна. Тогава един от приятелите ми се показа почти целия през прозореца за да види по-хубаво какво става.
- Другари и другарки… влака го няма… или по-точно: ние сме влака! – каза той и се изкиска полуистерично.

Оказа се, че разтърсването, което бяхме усетили, е било от разкачването на един вагон от влака. Нашият вагон! Повече от един час бяхме киснали в този декомпозиран, леко вмирисан вагон на гарата в Бургас без дори да разберем за това. Беше доста конфузно и смешно. Момчетата малко се позасрамихме, че сме такива шамандурковци. Не е гот да се излагаш пред момичетата, особено ако харесваш някое от тях. Но бързо ни мина. Все пак още имахме от хубавата домашна ракийка, готините момичета още бяха с нас и купона тепърва започваше. Предстоеше ни пътуване до Димитровград. Хукнахме да си подновим билетите. БДЖ средата на 80-те, един сладък спомен.

Тихомир Тенев

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉