Жестоко се разправят жандармеристите с Тако Пописаев от село Костуринци. Един ден жандармерията блокирала Костуринци, арестувала всички мъже и ги събрала в училищния двор. Отделно от групата, под строга охрана, стоял бос кметският наместник на селото — Тако Пописаев. Жандармеристите нанесли жесток побой на част от селяните и ги разгонили. Само Тако останал при тях — него очаквала друга участ. Един от жандармеристите с три жълти линии на пагоните се разкрачил до него, надул се като пуяк, загледал го кръвнишки и започнал да го разпитва:
—Къде е синът ти?
—При партизаните — отвърнал Тако.
—Защо си го пуснал да отиде при тези разбойници? — озъбил се жандармеристът.
—Той е пълнолетен и може сам да прецени кое е добро и кое лошо.
—Значи, и ти си на тяхна страна, разбойник с разбойник! — Вбесен, изсъскал жандармеристът и като го ударил няколко пъти с юмрук по лицето, дал знак на охраната да го карат по пътя към село Вукан.
Когато невинният човек тръгнал пред конвоиращите го жандармеристи, четирите му деца от три- до осемнадесетгодишна възраст се спуснали с плач след бащата.
-Татко, обуй цървулите, не отивай бос! — викало със сълзи на очи едно от по-големите.
Жандармеристите препречили пътя на децата и ги разгонили. След малко в дълбоката долина на края на селото се разнесли пушечни гърмежи. Няколко селяни, които стояли на площада, свели глави и едва чуто промълвили: „Убиха го, кучетата.“
На 2 август, 1943 година било погребението на Тако. Макар да не била черковната камбана, вестта за погребението се разнесла бързо по цялото село. Хората се стекли масово. До ковчега, украсен с най-хубавите цветя на сезона, стоял замислен поп Стамен от Лешниковци. Той изгледал озадачено насъбралите се почитатели на Тако и рекъл с развълнуван глас:
—Да се говори за смъртта на Тако е излишно. Знае се кой го уби и защо го уби, но. . . ще дойде ден, когато виновниците ще отговарят. . .
Думите на попа развълнували още повече селяните. Чувството на омраза към народните врагове закипяло у тях още по-силно. Те хвърляли по шепа пръст върху гроба на Тако и тихо произнасяли: „Проклети да са убийците ти!“
/В статията е използвана илюстративна снимка от интернет/
—Къде е синът ти?
—При партизаните — отвърнал Тако.
—Защо си го пуснал да отиде при тези разбойници? — озъбил се жандармеристът.
—Той е пълнолетен и може сам да прецени кое е добро и кое лошо.
—Значи, и ти си на тяхна страна, разбойник с разбойник! — Вбесен, изсъскал жандармеристът и като го ударил няколко пъти с юмрук по лицето, дал знак на охраната да го карат по пътя към село Вукан.
Когато невинният човек тръгнал пред конвоиращите го жандармеристи, четирите му деца от три- до осемнадесетгодишна възраст се спуснали с плач след бащата.
-Татко, обуй цървулите, не отивай бос! — викало със сълзи на очи едно от по-големите.
Жандармеристите препречили пътя на децата и ги разгонили. След малко в дълбоката долина на края на селото се разнесли пушечни гърмежи. Няколко селяни, които стояли на площада, свели глави и едва чуто промълвили: „Убиха го, кучетата.“
На 2 август, 1943 година било погребението на Тако. Макар да не била черковната камбана, вестта за погребението се разнесла бързо по цялото село. Хората се стекли масово. До ковчега, украсен с най-хубавите цветя на сезона, стоял замислен поп Стамен от Лешниковци. Той изгледал озадачено насъбралите се почитатели на Тако и рекъл с развълнуван глас:
—Да се говори за смъртта на Тако е излишно. Знае се кой го уби и защо го уби, но. . . ще дойде ден, когато виновниците ще отговарят. . .
/В статията е използвана илюстративна снимка от интернет/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук