8:29
Екатерина Йорданова има спомени, които си заслужават да преминат в дигиталната епоха и да останат за поколенията.
В продължение на 15 години като управител на хотел „Приморец” тя посреща ВИП персони от всякакъв „ранг и калибър”, удостоили града с присъствието си. Под нейно ръководство 100 човека персонал се грижат за лукса и удобствата на големците. На 33 години Катя остава вдовица с две малки деца. След време съдбата решава да се реваншира и я среща с посланика ни в Монголия. Дипломатът й дарява сърцето си и предлага венчило. В името на децата си тя му отказва. Бившата управителка на хотел “Приморец” се съгласи да развърже торбата със спомените и да покаже върхушката на страната ни такава, каквато е била в действителност.
- Катя, дълги години хотел „Приморец” беше „перлата в короната” на Бургас. А като негов първи управител (от 1959 до 1976 г.) ти сигурно добре си спомняш какъв беше неговият „прощъпалник”, както и първите гости, които посрещнахте?
- Хотел „Приморец” беше построен на едно от най-романтичните места в Бургас - в Морската градина, в квартал от стари аристократични къщи, на метри от морето. През 1959 г. напълно довършен, след общия градеж, беше първият етаж на хотела. Долу - администрацията, партерът не бяха напълно готови. Веднъж в Бургас се разрази силна буря и търговските кораби не можеха да останат на пристанището. Един от екипажите дойде да се настани в „Приморец”. Това бяха първите гости на хотела - от Гана.
- Тъмнокожите ганайци не предизвикаха ли фурор в града – предполагам, че дотогава хора с такъв тъмен тен на кожата не са били обичайна гледка за Бургас?
- Тогава за първи път видях хора с тъмна кожа. Директорът Георги Проданов каза да посрещнем и настаним първите гости на хотела. Понеже фоайето, където трябваше да бъде рецепцията, не беше готово, сложихме на първия етаж маса с мастилница и перодръжка, за да може администрацията да свърши своята работа.
- Всяко начало е трудно и обикновено се помни с всевъзможни гафове. Ти какво си спомняш от тогава?
- В онези години в Бургас нямаше вода. Имаше режим. Когато гостите дойдоха, в хотела имаше вода. Влезли хората да се къпят, но водата спряла. Насапунисани, голи гостите изскочиха навън. Развикаха се, искаха вода. А няма откъде, не знам какво да правя. Разтичаха се гостите, обърнаха масата, събориха мастилницата, която се разби. Това силно се запечата в паметта ми. После водата дойде. Гостите се изкъпаха и веднага напуснаха хотела. Не останаха да нощуват. А това бяха първите гости.
Но през 1959 г. строителството на хотела не е било още довършено. Какво друго си спомняш от първите дни на хотела?
- Хотелът заработи официално през 1960 г., след като партерът беше завършен. „Приморец” беше един от най-хубавите в Бургас. Тук отсядаха всички отговорни другари на България - Тодор Живков, членовете на Политбюро. Близо два месеца тук бяха всички артисти, които участваха в снимането на филма „На всеки километър”. Отсядаха всички гости на града от чужбина. Тогава се строеше Нефтозаводът и всички специалисти чужденци живееха в хотела.
- А как преодоляхте проблема с безводието?
- Ръководството на „Балкантурист” нареди да се постави резервоар и две помпи, за да се пуска водата в определени часове. Вечер, когато хотелът беше пълен, пускахме помпите, за да могат хората да се изкъпят. През деня, когато имаше вода, напълвахме шишета. В тоалетните винаги имаше вода и тоалетни кърпички.
- Но това е много примитивно решение на проблема и предполагам, че то ви е създавало и доста неприятности и конфузни ситуации?
- Веднъж в хотела пристигна Лъчезар Аврамов. Той беше един от строгите членове на Политбюро. Наредиха ми да се пуснат помпите и да има вода. Тогава Николай Жишев беше секретар на ОК на БКП. Той чакаше във фоайето да слезе Лъчезар Аврамов. Накараха ме да попитам важния гост как е спал. Той ми подаде ключа и аз го попитах добре ли е спал. А той сърдито отговори – „Благодаря, като в ярмомелка”. И се обърна към Жишев с думите „Докога ще държиш Бургас без вода. Тези помпи цяла нощ се набиват с шума си в главата”. И тръгнаха към ресторанта.
- Тази история предполагам, че е имала някакво продължение?
- След него пристигна и Тодор Живков. Той много често идваше в Бургас. В хотела имаше отделен апартамент за него. Тогава Слънчев бряг не беше готов, вилата на Окръжния комитет в Баните също я нямаше. Само „Приморец”. През деня в залата на хотела имаше партийно съвещание. Тодор Живков остана да нощува. Хората от партийния комитет в Бургас бяха много дипломатични с високите гости. Вангел Тръпков ми каза, че вечерта ще играят карти и поръча и аз да се навъртам около тях, да пиша, изобщо да съм край тях. Озадачих се. Такова нещо не се беше случвало. Отидох. Поморийският директор на винзавода, Тръпков, Жишев и Тодор Живков. Жишев играеше с Т. Живков, а Тръпков с директора от Поморие. Тръпков беше човек с воля и много хъс. Жишев явно го е настъпвал под масата, защото Тръпков му се скара: „Няма да отстъпвам, ще набия др. Тодор Живков” Жишев остана като гръмнат. А Вангел Тръпков продължи - „Ще го бия, докато не се реши въпросът с водата”. Тодор Живков стана и започна да се смее. „Кажи така бе, Тръпков, че за водата било. А аз мислех, че ме накарахте да играя карти заради коняка, който рекламирате”. Обърна се към мен и ми каза: „Ти затова ли стоиш, за да кажеш кога да пуснат помпата да се изкъпя”.
- Спомняш ли си и други интересни истории от миналото на хотела?
- Попадала съм и в други интересни ситуации. Бургас в онези години беше прочут с бургаското сирене от мандрата близо до с. Атанасово, където сега е жк „Изгрев”. Един гръцки търговец - 60-65-годишен, собственик на кораб, търгуваше с това сирене. Идваше всеки месец, натоварваше кораба и отсядаше в „Приморец”. Оставаше по три-четири дни в хотела. Познаваше почти целия персонал. Веднъж, след като сутринта се беше сбогувал с нас, по обяд отново дойде във фоайето. Повика ме: „Мадам Катя, седнете. Искам да пиете чаша кафе с мен”. Никога не беше го правил. Попитах го: „Защо така, нали щяхте да заминавате днес?”. Той отговори така:
Жена поморийка ме накара да купувам сирене от България, бургаска жена ме накара да удвоя сиренето и да не пътувам
Затова съм тук. Учудих се. В ъгъла на фоайето беше администрацията. Там за няколко месеца на стаж беше назначена една деловодителка. Много красива - висока, с черни очи и коси, с много бяло лице. Изваяна. Гръцкият търговец не беше я виждал. От персонала разбрал, че младата жена ще пътува следващия ден с годеника си за София. Затова търговецът отложил заминаването си с един ден. Удвоил количеството купено сирене. Останал да погледа красивата българка. „Защото такава красота не съм виждал. Заслепи ме”, сподели гъркът с мен - управителката на хотел „Приморец”.
- Предполагам, че и много други гости на града сте посрещали в хотела?
- Бургаският кабелен завод изнасяше своята продукция в много страни на света. Директор беше Диляна Чавдарова. С нея добре се познавахме. Един ден ми се обажда и поръчва да запазя четири стаи, но “нека да са по-хубави, защото имам голям проблем” - бяха думите й. Четиримата италианци дошли да сключат договор с кабелния завод. Но се появили технически пречки, от които аз не разбирам. „Тази вечер е последна, давам вечеря”, уточни директорката на кабелния завод и ме помоли за случая да се подготви при мен, в самия хотел.
Диляна Чавдарова беше хубава жена, но на работното си място ходеше с ватенка
Когато се приготви в моя кабинет и се появи на вратата, беше неузнаваема. Елегантна, с хубава прическа, красиви обеци. Италианците също дойдоха и доста се застояха, преди да тръгнат за ресторанта. Знаех, че срещата е много важна и живо ме интересуваше какво е станало с търговския договор. На сутринта попитах италианците дали са харесали стоката, ще купят ли бургаския кабел. Отговорът беше кратък: „Как няма да го вземем, заедно с директорката ще го вземем”.
Източник:flagman
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук