Камериерки от хотел "Плиска" обслужвали войниците от Косово през 90-те

Момчетата от КЕЙФОР бяха етични и не ни нападаха, довери служителка

През време на войната в Косово /1999 г./, колчем мина покрай столичния хотел „Плиска”, виждах да влизат- излизат млади мъже във военни униформи. Поинтересувах се какви са. Свързах се с камериерката И.Б. и тя ми разказа – били войници от натовските омиротворителни батальони за Косово. Пристигали със самолети у нас от различни държави, оттук ги разпределяли и докато чакали локация, пребивавали в „Плиска” /тогава хотелът беше част от авиокомпания „Балкан”/. Точно тогава бе избухнал скандалът с Доминик Строс Кан, ексдиректора на МВФ, когото обвиниха в изнасилвнане на камериерка – и това бе повод да попитам как се държат младите левенти, нахалстват ли, искат ли си любовни услуги. Камериерката най-подробно ми портретува категорията „хотелски свалячи”. При нас, каза, непрекъснато акостира богат набор похотливци. Повечето не харесват класическата платена любов. Не се задоволяват с елементарното съвокупляване, а работят „на тънката струна”. Понеже при обикновените проститутки липсва елементът на флирта, те го търсят в обладаването на „непрофесионалистка”, на работеща жена. Това им наподобява сърдечна връзка. А не им е нужен и терен, нали камериерките държат ключовете от цели етажи.
Много от похотливците били „международни”. Предимно дядки и чички, богаташи, рентиери, сърфират по звездните морски и планински хотели и си просят от сървис-дамите. За тези маниаци дебненето по стаи и коридори е възбуждащо занимание. Между другото И.Б. съобщи за едно свое качество – вече си е изградила способността да оцени посетителя по незабележими за обикновения човек детайли. Как си оставя леглото, изхвърля ли си пепелника, храни ли се в стаята, проветрява ли я, подрежда ли си нощното шкафче, закача ли си дрехите или ги хвърля по столовете, държи ли си куфарите затворени и, разбира се, най-важното – как е в тоалетната, мърси ли я, простира ли си кърпите, прибира ли шампоанчетата. Богатите свалячи си ароматизирали стаята, оставяли също „имиджови примамки” – на шкафчето ценен часовник, верижка, небрежно оставени пари. В банята – скъпа козметика, отворено марково уиски. Използват се и т.нар. „практики на повикването”, съчетани най-често с недоволство: защо в минибара няма примерно текила, защо водата не е гореща, защо няма арабски ТВ-канал, и пр. Опитва се и „атмосфера на стопляне”, напр. с поръчана услуга – четкане, гладене, лъскане, разбира се, с щедро заплащане. След такива контакти се постига известна близост, от която към атаката е само крачка… Яви ли ни се такъв хитрец, добави И.Б, ставаме внимателни, предупреждаваме рецепцията и пиколото че си имаме “специален гост” и че може да повикаме за помощ.
По основния въпрос – за поведението на войниците, И.Б. каза, че били много любезни и внимателни. Не нахалствали, не били претенциозни, дори правели на жените дребни подаръци… ние тайничко си ги харесвахме, добави тя със закачлива усмивка… Разбира се, питали къде има клубове за компаньонки, по този въпрос ги насочвали към рецепцията.
И.Б заключи, че когато имало опасност някой клиент да я атакува, поверявала стаята му на друга колежка. И спомена тя още нещо и широкоизвестно – в професията й също имало шмекерки-изнудвачки, създавали подходяща „любовна атмосфера” за да заплашат „насилника” с последващото изнудване на някой долар… Изслушах с огромно любопитство своята събеседница и на тръгване се натъжих, пък и размечтах – защо поне малко не си приличам по години и сила на младите натовчета…

Наско МАНДАДЖИЕВ
Вестник „Златна възраст”

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉