19:25
Сред любопитната публика инж.ГанчеВ (клекналият с шапка) и инж.Узунов измерват електромагнитното поле край Видин
Дълго след като в повечето европейски страни слушането на радио е всекидневие, у нас то продължава да е лукс. До 1934 г. програми за София се излъчват само от маломощен любителски предавател на организацията „Родно радио“. Първата предавателна станция у нас е построена от мачтата и част от съоръженията на телеграфния искров предавател в царибродския квартал на столицата. По-късно се появяват станциите край Вакарел, Варна и Стара Загора.
През 1938 г., във връзка с предстоящата международна конференция за разпределение на радиовълновите диапазони в Швейцария, след редица измервания на електромагнитните полета в страната е съставена карта. Тя показва, че дадените дотогава на България три честоти за излъчване не са достатъчни, за да се обхване цялата й територия. В самата конференция през 1939 г. участвуват Григор Узунов и Иван Ганчев — едни от първите наши сънародници-радиоинженери. (След победата на социалистическата революция у нас те са сред основателите на катедра „Радиотехника“ към столичния Висш машинно-електротехнически институт.) Двамата успяват да издействуват значително по-добри условия за българското радиоразпръскване и радиоприемане. За това в немалка степен допринася и въпросната карта.
В личния фонд на доцент Иван Ганчев в Централния държавен технически архив се съхраняват и любопитни данни за някои от „игрите“ на буржоазната власт през тридесетте години около построяването на най-мощния тогавашен предавател — при Вакарел. На назначената държавна пазарителна комисия представят свои предложения редица фирми, от които впоследствие остават немската „Телефункен“, „Стандарт-Електрик-ко“ от Будапеща, и СССР. Съветският представител за преговорите инж. С. Модел е посрещнат у нас много радушно. Той изнася в софийския дом на българските инженери и архитект ти сказка за отличните резултати, постигнати с новия 500-киловатов предавател „Коминтерн“ в Москва. Към добрите технически показатели се добавя и готовност-та за отстъпка в цената. Междувременно прогерманските правителствени кръгове оказват силен натиск върху членовете на комисията за ориентирането им към „Телефункен“. Те обаче упорито отстояват правото си да се ръководят само от инженерно-икономически съображения. Кога-то вече започват да се очертават предпочитания към съветското предложение, „играта“ загрубява. Без да се съобразява с досегашните обективни протоколи, новосформираната „върховна комисия“ възлага доставката и монтажа на „Телефункен“. Последвалите измервания и проучвания на релефа определят като най-подходящо място за новия предавател Вакарелските възвишения. Мачтата на неговата антена е с височина 215 м и с тегло 130 тона. Предавателят е пуснат в действие през декември 1937 г.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук