Спомен за времето когато изгряваше вестник "Антени"

Вестник „Антени“ се появи, както сега е прието да се казва, на българския вестникарски пазар от началото на 1971 г. на миналия век, но през лятото на 1970 г.  се наливаха основите на бъдещата редакция. Тогава главния редактор на вестника – писателят Борис Крумов бе запретнал ръкави да окомплектова редакцията с творческите кадри и в такива моменти казваше, че му трябват хора с  име в журналистиката. 

Аз тогава бях „безименен“. „Хората с имена“ и без имена се вливаха в редакцията по два канала. Една тъничка, незабележима, тиха, скромна и срамежлива струйчица изтичаше от някои поделения на МВР. Това бяха хора препоръчани на Борис Крумов от странични фактори. Те биваха преназначавани в редакцията със заварените си в момента воински звания. Но и Борис Крумов

имаше право на собствена квота.

Втората струя той си бе заплюл да си я набави от българските медии, които оголи откъм „хората с имена“ и да ги приобщи към вестника предлагайки им съблазнителни офицерски чинове. Някои от тях в запаса не са имали офицерски звания, но кацнаха в редакцията като старши лейтенанти, капитани, майори, подполковници...
Тогава бяха назначени в редакцията наистина известни журналисти като Николай Никифоров, Евгени Михайлов и Иван Делчев от в. „Поглед“, поетът, публицистът и журналист Калин Донков от Българското национално радио, Стоян Петров, тогава главен редактор на вестник „Авто-мото свят“, с когото имах удоволствието да работя известно време в един отдел, Кольо Гергински и  Христо Гуцев, май от в. „Земеделско знаме“, Иван Бабуков от в. „Народна младеж“. Имаше и други, но дистанцията на времето ги е поизтрила от паметта ми...
Тези бъдещи мои колеги донесоха със себе си различен „професионален багаж“,

с което се допълваха един друг.

 Но между всички тях тях се открояваше харизматичната, не в църковния, а в светския смил на думата, спортния журналист Иван Делчев. Той се приземи в редакция с чин подполковник, като се вписа в аналите на министерството, че бе единствения по това време офицер от МВР с брада. Поради този му атрибут колежката Иванка Лазарова, която бе дошла в „Антени“ от „Народен страж“, бе кръстила Иван Делчев „Рицарят синята брада“. А заместник отговорният секретар на вестника и карикатурист – Иван Бабуков, му бе лепнал името „Иван Безделчев“.  Но така или иначе, той непоклатимо си остана харизматичната личност на редакцията...
Веднаж зевзекът Иван Делчев си обръснал брадата, влязъл  в редакцията на ул. „Хан Крум“ № 12 и попитал дежурния по това време портиер бай Димитър: „Иван Делчев тук ли е?“ Бай Димитър не можал да го познае без брата и му казал, че още не бил дошъл в редакцията...
Тъй като основателят на вестника

Борис Крумов „танцува само едно лято“ –

защото бе уволнен заради публикувано стихотворение във вестника, но това е предмет на друга тема и бе заместен от Веселин Йосифов, за да го подразни, като имаше предвид физическия, а не  като титан на устното и писано слово ръст на исполин, Иван Делчев  казваше, за Веселин Йосифов, че не признава за човек мъж, който не може да пикае прав в мивката.
Веднаж Иван Делчев на всеослушание каза, че за да уязви Веселен Йосифов му бил казал: „ Ти какво се правиш на шут, за да се харесаш на твоите покровители“... Тогава Йосифов го изгледал с лазерния си поглед през многодиоптровите си очила и го „изпепелил“ с убийстнената фраза: „Ако аз съм шут, ти си шутка“...
Друг път Иван Делчев ни разказа, че когато Веселин Йосифов трябвало да придружава Тодор Живков в състав на правителствена делегация в Северна Корея, някой му подхвърлил, имайки предвид прякора му „Весо Кучето“: „Абе, Весо, ти си куче, а корейците ядат кучета - ще те изядат!“. Тогава Йосифов приемайки дребния си ръст като даденост, отговорил смирено: „ Аз не съм куче, а пудел“...
А самия Веселин Йосифов ни разказа случай от времето на възродителния процес у нас. Когато наша делегация била на посещение в тогавашната Федерална република Германия, немски политик попитал Пенчо Кубадински: „Вярно ли е, че у вас сменяте имената на турските граждани с български?“ Тогава В. Йосифов, както той образно определи поведението на П. Кубадински, се обърнал тежко и тромаво към немския политик като хипопотам и го заптал: „Вие как се казвате?“. „Ханс“, отвърнал германецът. Тогава Кубадински назидателно, размахвайки пръст му казал: „Ако не беше България, да спре османското нашествие към Европа, щяхте да се казвате Хасан“...
Здраве му кажи, ако казаните тогава думи от Пенчо Кубадиски не звучат актуално и сега...

В Швейцария попитали Веселин Йосифов

вярно ли е, че продаваме нерегламентирано оръжие  на други страни. Тогава Йосифов разтворил безпомощно ръце и казал: „Ами искаме да продаваме, но от вас не можем да се вредим“...
Още тогава Иван Делчев ни беше дал урок как трябва да се отнасяме към американците - с достойнство, а не раболепно... От Иван Делчев ми остана и една житейска мъдрост. Той обичаше да казва: „Трагедията на мъжа е, че като се изпикае, колкото и да го тръска, все остава по една последна капчица в панталона“...
Та ето, това исках като начало да споделя за прощапулника на в. „Антени“. Надявам се други мои бивши колеги да ме допълнят.

Спас ДИМИТРОВ-Наборе.бг
Авторът е журналист от някогашният седмичник „Антени”.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉